Доц. д-р Владислав Миланов
Софийски университет „Свети Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/for22.61dial
Резюме. Статията е посветена на един слабо проучен въпрос в българската диалектология, а именно названията на месеците в различни български диалекти. Разглеждат се някои специфични наименования на пролетните месеци март, април и май, като се проследяват специфичните белези и процеси, характерни за ежедневието на диалектния носител, залегнали като мотивираща база в значението на думите. От изследването става ясно, че по-голяма част от названията на пролетните месеци са характерни за цялата езикова територия, но се срещат и наименования, в които са отразени специфични за календарното време и за ежедневието на диалектния носител дейности. Такива явления, празници и различни битови и стопански процеси се свързват с препратка към празника на жените през месец март и променливото време; с раззеленяването на природата, с великденските празници и с подстригването на овцете през месец април; с празника Гергьовден, с прекопаването на кукуруза и с първите череши – през месец май.
Ключови думи: диалектна лексика; наименования на пролетните месеци в диалектите; лексикално богатство на българските говори
Свързани статии:
On Education And Training In Maritime Communications And The Gmdss During The Covid-19
Компетентности и междупредметна интеграция при обучението по български език – възможности, перспективи и предизвикателства
Условия и специфики в международните конкурси за академична заетост
Първа международна научно-приложна конференция „Контакт на езици и култури. Българският език в контекста на мигрантската криза и адаптацията на бежанци“ (17 – 19 ноември 2023 г., Харманли)
