Елена Витанова
СУ „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/voc21.27kult
Резюме. Музейното образование, което създава условия хората да разбират по-добре своята собствена култура и други култури и да формират умения за ефективно междукултурно взаимодействие, се основава на признаване и приемане на различията и на развиване на съпричастност, толерантност и уважение, същевременно съдействайки за опазване на културните ценности. Това обуславя ролята на образованието в етнографския и историческия музей като инструмент за успешно осъществяване на интеркултурния диалог. Настоящата статия представя основни аспекти на извършен функционален анализ на образователни и културни политики в периода от 2012 до 2020 г. В допълнение, в контекста на ключовите глобални и европейски визии за образование и култура и тяхната рефлексия в националните политики до 2030 г.
е обосновано внедряването на съвременни интеркултурни образователни програми за етнографски и исторически музей в стратегически план. Проучванията са извършени в рамките на научно изследване за съвременни интеркултурни образователни програми за етнографски и исторически музей.
Ключови думи: образователни политики; културни политики; етнографски и исторически музей
Свързани статии:
От лука до лека и до родословното дърво на живота
Моделиране на образователна среда, насърчаваща развитието на ключови компетентности в предучилищна възраст
Съдържателни измерения на възпитателния профил на социалния педагог
Познание и фантастика в романите „Когато човекът не беше“ и „Смелия чунг“ от Димитър Ангелов
