Добринка Стоянова
Блага Маджурова
Стефан Райчев
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/str2022-2-1-cha
Резюме. Основните проблеми, които се разглеждат в настоящата статия, са свързани с изследване на ефектите от епидемичната обстановка, наложена поради разпространението на епидемията от коронавирус, върху образованието в България през призмата на пазара на труда. Емпирично е изследвана динамиката на пазара на труда и получените резултати показват, че кризата с COVID-19 оказва въздействие както в икономически и социален план, така и на секторно равнище, където на преден план излизат редица структурни проблеми и предизвикателства пред публичните политики и образователната система. Редица сектори не успяват да се възстановят, а в съчетание с карантинните мерки и дигитализацията, като средство за поддържане на активността, това налага преосмисляне на труда, знанията и уменията. Образователната система може да даде нужните знания и умения на работната сила, така че в бъдеще дигитализацията и гъвкавостта на производството и търговията със стоки и услуги да са ключови за справяне с подобни външни шокове.
Ключови думи: пазар на труда; публични политики; икономически растеж
