Д-р Офелия Кънева
Агенция ОЗОН (България)
https://doi.org/10.53656/ped2022-5.09
Резюме. Настоящата разработка е мотивирана от видимото изоставане на образователната система спрямо предизвикателствата на съвремието, както и от неизпълнението на образователните критерии за постигане на задължителната производствена, технологична, административна, икономическа, политическа и социокултурна подсистема (сектори на обществения живот), а също и към заинтересованите страни – общността, развитието на личността, семейството и т.н. Публично-частното партньорство (ПЧП) предоставя отговор, като начало, на един процес, в който се разгръщат управленски възможности, основани на по-голяма гъвкавост, повече инициативност, конкурентност, свобода в сътрудничеството между партньорите и заинтересованите страни. Настоящото изследване обвързва основните предизвикателства пред училищното образование с възможностите на ПЧП у нас.
Ключови думи: публично-частно партньорство; управление на образованието; публично-частно парньорство
Свързани статии:
Българското село между двете световни войни. Социология на престъплението в прозата на Георги Караславов
Пулсометрични критерии за класификация на тренировъчните натоварвания
Времената на конклузива в плана на неминалото
Физическата активност като ценност при студентите бъдещи педагози от Софийския университет „Св. Климент Охридски“
