Красимира Алексова,
Михаела Москова,
Данка Апостолова,
Яна Сивилова,
Ласка Ласкова,
Патрик Михайлов
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН
https://doi.org/10.53656/bel2024-6-5KM
Резюме. Въз основа на емпирични данни от анкетно допитване в тази работа се анализират разликите между индикатива, конклузива, ренаратива и дубитатива в съвременния български език в зависимост от изразяваната от тях степен на достоверност на изказването за действието. Основната цел е изследването на перцепцията на тези достоверностни различия в шест експериментални ситуации, съдържащи форми на четирите евиденциала, комбинирани по двойки. Въз основа на оценките на 950 респонденти се коментират дистанциите по степен на достоверност във всички комбинирани по двойки евиденциали. Също така се актуализира дискусията съществуват ли субординационни отношения между признаците субективност и преизказност, изграждащи опозициите между четирите евиденциала в съвременния български език.
Ключови думи: съвременен български език, евиденциалност, индикатив, конклузив, ренаратив, дубитатив, субективност, преизказност, анкетно допитване, достоверностна дистанция, перцептуална лингвистика
Свързани статии:
Категорията евиденциалност на българския глагол в обучението по български в средното училище
Замяната на имперфектното от аористното причастие в съвременния български език в лингводидактологичен аспект
За конклузива в обучението по български език като чужд
Предпочитания към конкуриращи се темпорални форми в подчинени изречения в съвременния български език. Анализ на данни от анкетно допитване
