Пламен Чергаров
Софийски университет „Св. Климент Охридски“ – София
https://doi.org/10.53656/nat2023-2.04
Резюме. Менталните модели са репрезентация на външния свят. Те представляват хипотетични примери на релевантните за познаващия субект елементи, конфигурирани по аналогия със световните същности. Формирането на гарантирани вярвания може да бъде резултат на самата надеждност на този тип репрезентация. Статията аргументира такава позиция и защитава тезата, че светът е епистемично несигурен. Това означава, че няма обективна причина, сама по себе си, дадени елементи да бъдат предпочитани за сметка на други. Това представлява сериозен проблем за изследователите на ИИ, които намират трудност при пресъздаването на способността на човек да се ориентира визуално в света. Първите трудности при създаването на ИИ са били свързани с разпознаването на образи, докато това е естествен механизъм на визуалната система при хората. По тази аналогия менталните модели са с висока стойност в ориентирането ни в епистемичната среда. Тази статия аргументира в полза на по-високата епистемична надеждност на менталните модели, в сравнение с ИИ.
Ключови думи: ментален модел; епистемична несигурност; изкуствен интелект; надеждност