Татяна Янчева, Ганчо Проданов
Национална спортна академия „Васил Левски“ – София
https://doi.org/10.53656/str2022-3-5-cor
Резюме. Увереността на треньорите в собствените способности, уменията им за разпознаване и контрол на емоциите, както и изборът на поведение според редица автори влияят върху тяхната реализация и постигнатите спортни резултати.
Целта на настоящото изследване е да разкрие взаимовръзките между очакванията за треньорска ефективност, емоционалната интелигентност и лидерските стилове при българските футболни треньори.
Обект на изследването са 172 футболни треньори на възраст между 20 и 56
години, с различно ниво на квалификация (лиценз), възрастова група на състезателите, треньорски опит и опит като футболисти. За постигане на целта използвахме: 1) Coaching Efficacy Scale (CES) (Feltz et al. 1999); 2) Emotional Intelligence Scale (EIS) (Schutte et al. 1998); 3) Revised Leadership Scale for Sport (RLSS) (Zhang et al. 1997).
Резултатите разкриват значителни корелационни зависимости между подскалите на треньорската ефективност, емоционалната интелигентност и част от подскалите на лидерските стилове, както и между подскалите на емоционалната интелигентност и лидерските стилове.
Установени са статистически значими различия между треньорите в зависимост от квалификацията, възрастта и стажа. Резултатите от регресионния анализ разкриват, че повишаването на нивата на емоционална интелигентност влияе положително върху нивата на треньорската ефективност. Треньорската ефективност не влияе пряко върху лидерските стилове, което се различава от публикуваните данни в специализираната литература.
Ключови думи: треньорска ефективност; емоционална интелигентност; лидерски стилове; треньорско поведение; футболни треньори