Думата юрисконсулт и проблемът с нейния правопис

Деян ДРАГАНОВ*

При изписването на думата юрисконсулт често се допускат грешки. Причината е, че повечето хора погрешно мислят, че тя е словообразувателно свързана със съществителното юрист и я изписват неправилно като юристконсулт.

Думата произлиза от латинското iurisconsultus, което е образувано от формата за родителен падеж на съществителното ius (iuris), което означава ‘това, което е предписано, закон’ (Oxford Latin Dictionary). Втората  съставка – consultus, в цитирания речник е представена като два омонима: consultus¹ – ‘умел, практикуващ, образован, особено в областта на правото’ и consultus² – ‘адвокат, юрист’. Латинската дума iurisconsultus е засвидетелствана в трудовете на римския юрист Цицерон: „човек, който има такива познания за законите и обичаите в дадена държава, че да може да съветва, да действа и да осигури лице в неговите сделки“.

Съществителното юрисконсулт (също като юрист) навлиза в българския език като заемка от латински през немски. Според Българския тълковен речник с ред. Димитър Попов (1994) думата означава ‘постоянен правен съветник при учреждение или стопанско предприятие и защитник на интересите му пред съдебни и административни инстанции’. Според официалния правопис думата се изписва без т след юрис.

Със сходен произход и сходен начин на изписване са и думите юрисдикция и юриспруденция.

*Д-р Деян Драганов е асистент в Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ към Българската академия на науките.

Свързани статии:

Да се благодарим, че не е нещо по-сложно! Какво означава биохакинг Имайки се предвид За един интересен медицински термин