Университетът „Адам Мицкевич“ – малката България в Полша

Проф. д-р Галя Симеонова-Конах работи в Института по славянски филологии към Университета „Адам Мицкевич“ – Познан от 20 години. В него специалността българска филология се преподава като самостоятелна дисциплина, което вече е рядкост. Води два основни лекционни курса по история на българската литература XIX – XXI век и транслаторика – изкуството на превода. Освен с българисти има занимания и със студенти от други славянски филологии и балканистика по теория на превода и междукултурна комуникация. През 1997 г. защитава в Ягелонския университет в Краков докторат върху творчеството на Николай Лилиев. Засега е единствената българка, защитила се в Ягелонския университет в областта на славянското литературознание. Известно е, че в миналото в него са станали доктори едни от най-заслужилите български учени като Боян Пенев, Любомир Андрейчин, Куйо Куев, Петър Динеков.
„В най-трудните години за нашите институции в чужбина, прелома на века, бях директор на Българския културен институт във Варшава – връща се назад в спомените си проф. Конах. – И сега, от перспективата на годините, мисля, че заедно с колегите и приятелите на българската култура, в крайна сметка, се справихме. Това бе успешен и плодоносен период за българо-полските културни връзки. Винаги съм работила за българските каузи в чужбина и не съм губила връзката с родината си. Всъщност дейността на българските преподаватели в университетите по света освен с чисто преподавателското си и научно измерение е свързана и с популяризирането на Родината и създаване на българско лоби сред младите хора, нашите студенти. Поне аз по този начин възприемам работата ни – като културна дипломация.“
Според проф. Конах днес чуждестранната българистика понася последиците на отлива от хуманитаристиката, като цяло. Младите хора се ориентират към атрактивни и модерни дисцип-
лини, предлагащи по-големи възможности за финансова реализация. Но тя е убедена, че винаги ще има и студенти хуманитаристи, които ще се интересуват от познанието за човека и цивилизацията, от Другия и от чуждата култура.
„Навярно по-добрите дни за нашата чуждестранна българистика са в миналото или поне така изглежда в момента – казва проф. Конах. – Причините са комплексни, но има и специфични фактори. Пред българистиката в чужбина стоят въпроси, свързани със съвременния образ на страната и водената от нея културна политика зад граница. В последно време има раздвижване и сред българските институции. Проведохме няколко българистични конференции във Варшава, Лодз, Люблин, Познан, за организирането на които помогна и българското посолство.“
Според проф. Конах традиционно в България се е наложило убеждението, че все още полската българистика е добре.
И вероятно това е така в сравнение с други страни, където дисциплината е загубила позиции. Но тя не е изключение от наблюдаваните тенденции и ако българистиката е запазена в няколко полски университета, това е благодарение преди всичко на българските преподаватели, които работят там. На техните лични качества, всеотдайност и чисто човешки чар, които се борят за специалността и поддържат равнището високо. Проф. Конах с гордост споделя, че лекциите, които води, се радват на голям интерес от страна на студентите, винаги има „пълен комплект“ участници. Тя се старае да предложи познания не само по литература, но и за нашата култура, история, обогатени с презентации, дискусии.
„Трябва да създаваме интерес към високата култура, желание за комуникация и мислене сред младите хора – казва проф. Конах. – Студентите днес са настроени практично и това също трябва да се вземе под внимание. Много ценят предмети като транслаторика, теория и практика на превода. Преподавам ги на смесени групи от южнославянските филологии и винаги давам както общотеоретични въпроси, така и български, чешки, сръбски, хърватски примери от преводната литература, което изисква сериозна подготовка от страна на самия преподавател.“
Студентите по българистика намаляват, но положителното е, че тези, които остават, действително са увлечени от желанието да опознаят България и нейната култура, подчертава проф. Конах. Някои от нейните студенти следват паралелно други специалности, има и докторанти от различни факултети. Много популярни сред студентите са европейските програми за мобилност, главно „Еразъм“. Университетът „Адам Мицкевич“ има сключени двустранни договори със Софийския, Пловдивския и Великотърновския университет и студентите могат да учат в тях. Обикновено идват за един семестър, но остават по-дълго и понякога е трудно да бъдат върнати в Полша.
Българистиката под различни форми на обучение е застъпена в седем полски университета, но има големи разлики в сравнение с миналото, пояснява проф. Конах. В някои университети славянските филологии са преобразувани в културологични блокове, в които са застъпени части от българската литература, култура и история, с отделен курс по езика, както е във Варшавския университет. Понякога славянската филология се подменя с балканистика, която тук е новото лице на славистиката – с малко повече етнология и културознание. В Университета „Адам Мицкевич“ в Познан също има специалност балканистика, с преподаване на македонски и турски език. „Чуждестранната българистика, без да навлизам в една сложна материя, има проблеми за запазване на научното си и преподавателско поле там, където съществува под някаква форма македонистика, която се явява като конкурент – обяснява проф. Конах. – В България може би този проблем не се разбира от колегите в университетите, защото не съществува. Но в чужбина, в горния контекст, в малкото пространство на южнославянските филологии имаме сблъсък на имена, автори, книги, събития, факти, средновековни и нови текстове. Проблемът със Средновековието и Възраждането е голям, защото студентите чужденци не могат да разграничат личностите и събитията, не се ориентират в сложната историческа и литературна материя, в дублирането на история и култура, в тяхното подменяне, в нашите взаимоотношения, в тезите и антитезите. Нямат време и знания за това, а и не им се занимава. Най-опростено, могат да се посочат двата стълба на македонската пропаганда – гърците са им откраднали Античността, а българите – Средновековието. Подобно „раздвоение на съзнанието“, където просто прилагателното „български“ е заменено с прилагателното „македонски“, е сложно и неразбираемо за чужденците. От гледна точка на господстващата неолиберална културология, даваща априори предимство на всички малцинствени групи и малки народи, изглеждаме като колонизатори, агресори, които завземат културата и историята на едва ли не истинските им, „потиснати“ досега притежатели и създатели. На полските научни и политически среди им е по-близка македонската кауза, неизвестно защо. За нас, като българисти, остава една нестабилна и щекотлива ситуация. И се изискват много такт, обяснения, умения, за да има какво да преподаваме, в крайна сметка. Без съмнение е необходима и институционална подкрепа в тази област.“

„За отчитане на научните резултати в Полша бяха предприети няколко опита – казва проф. Конах. – В момента Министерството на науката и висшето образование е утвърдило три списъка – А, В и С, с реферирани научни списания, като първият включва само полски научни издания.
В група В са главно университетски издания, а в С – някои списания по европейския референтен индекс за хуманитарни науки (European Reference Index for the Humanities – ERIH) и други международни научни портали. За чуждестранните списания имаше консултации със специалисти в различни области. Изпратихме нашите предложения за българските реферирани списания, както и за електронните научни издания, но не всички предложения бяха взети под внимание. За наша радост, списание „Български език и литература“ на Националното издателство „Аз-буки“ на Министерството на образованието и науката е включено в списъка. Това е важно както за промоцията на „Български език и литература“ в чужбина, така и за разширяването на кръга от автори, пишещи за него. Това е и признание за работата на редакционната колегия и главната редакторка проф. д.п.н. Галя Христозова. Учени и преподаватели ще имат стимул да публикуват в „Български език и литература“ – в университета, където работя, непрекъснато се обръща внимание да пишем за издания, които фигурират в „министерските списъци“, защото носят точки. От публикациите зависят и статусът, и финансирането на отделните институти. Освен „Български език и литература“ в група С на чуждестранните издания са включени още няколко авторитетни български списания – като Paleobulgarica, публикациите в него се смятат за едни от най-престижните в областта на палео-славистиката, и „Език и литература“.“

Свързани статии:

Природните чудеса на България Проект „Неделно училище“ Левски е вселена Да пишеш и да четеш на два езика в I клас