След 65 години – срочни трудови договори

Татяна ДИКОВА

Средната заплата на преподавателския и академичния състав в държавните висши училища е 1900 лева, а в средните училища е 1100 лева. Средната норма на преподавателска заетост на учителите е 700 часа, а на преподавателите във висшите училища е 300 часа. И още, процентът прослужено време в средното образование е 1, а във висшето – 1.5.“ Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев на поредното заседание на Парламентарната комисия по образованието и науката. В работен порядък продължи обсъждането на промените в Закона за висшето образование между първо и второ четене.
Една от обсъжданите теми е за това дали трябва да има минимални работни заплати за всяка академична длъжност. Предложението е възнаграждението на професорите да стартира от 5 минимални работни заплати, а на главните асистенти – от 3. Министър Вълчев препоръча да не се правят сравнения между системите на средното и висшето образование. Да не говорим, че в системата на висшето образование разликите в заплатите на младите преподаватели и професорите и доцентите са в пъти за разлика от тези в средното образование. Министър Вълчев отново припомни, че в някои висши училища
„се поддържат губещи специалности, губещи магистърски програми, няма желание за преструктуриране
вътре в университетите и системата служи на статуквото, а не на развитието“.
И още изумяващи подробности, в някои висши училища при заетост от 30 учебни седмици по 45 учебни часа седмично някои си докарват заплати над… 7000 лв. Но ректорът на Алма матер проф. Анастас Герджиков също предупреди по-внимателно да се борави със сравненията, защото университетският преподавател освен обучение на студенти има и важната задача да прави наука. Проблемът според проф. Герджиков е в това, че парите за средно образование растат с по-високи темпове от тези за висше. Той има своето обяснение и за огромните преходни остатъци, които годишно генерират някои университети, а именно, че това са средства от изпълнението на проекти.
Народните представители приеха по вносител члена, който определя стартова заплата само на асистентите – сигнал към висшите училища да инвестират в млади изследователи.
Според председателя на синдиката „Висше образование и наука“ към КНСБ доц. Лиляна Вълчева ще са необходими допълнително 22,7 млн.лв. за т.г., за да се увеличат заплатите на младите университетски преподаватели. В бюджет 2020 е залегнал ръст от 40 млн.лв. за системата на висшето образование.
Единодушно депутатите одобриха регламента на успешния модел на двете технологични гимназии – Технологическо училище „Електронни системи“ и НПГ по компютърни технологии и системи, които са към Техническия университет – София. Повече от успешния модел ще послужи при сключване на споразумения за партньорства и между други висши училища и такива в системата на средното образование. Карт бланш за това също дават предлаганите промени в ЗВО.
Дискусионен фронт отвори предложението на депутата проф. Станислав Станилов Българската академия на науките и ССА да могат да предлагат и магистърски програми. Министър Красимир Вълчев поясни, че МОН подкрепя това предложение. БАН може да бъде изключително полезна в подготовката на магистри, най-вече в природните науки, с изявени дарби в областта на научните изследвания. Но идеята има място в Закона за БАН. Ангажира се да се сформира работна група с представители на Академията, ректори и заинтересовани страни, в която да се обсъди възможността БАН да обучава и магистри.
Представителите на медицинските университети се обявиха против идеята на народния представител Емил Христов да дават 20% от парите за обучение на университетските болници. Според зам.-председателя на Народното събрание към момента има университетски болници, които обучават студенти, а университетите не влагат нищо в това, дори няма договор за това кой какви ангажименти има в случая. На другия полюс е мнението на медицинските университети, че те финансират университетските болници, като най-много средства се влагат в модерна апаратура, с която се обучават бъдещите лекари, но и се лекуват пациенти и се правят сложни изследвания. А ректорът на Алма матер припомни, че университетите никога не са спирали да плащат на болниците, веднъж инвестирайки в инфраструктура, втори път чрез заплатите на клиничните преподаватели и не на последно място според свършената работа. Чл.-кор. Стефан Костянев – два мандата ректор на Медицинския в Пловдив, сподели, че би било правен абсурд с държавни средства да се финансират частни болнични структури, каквито също има сред университетските болници.
Дебати предизвика и идеята Българската академия на науките да има право да обучава магистри. Всъщност такава е препоръката и на партньорската проверка, която България поиска от ЕК преди няколко години, припомни председателят на Академията акад. Юлиан Ревалски. Донякъде, особено когато става дума за инженерни и СТЕМ науки и безспорния професионален и изследователски капацитет на учените в БАН, идеята има своите плюсове. Магистърските програми ще бъдат най-вече за млади хора с подчертан афинитет към научните изследвания, а финансово това почти няма да натовари държавния бюджет.
Министър Вълчев е категоричен, че темата трябва да се обсъди всестранно, като се започне от това – ще се превръща ли БАН в университет, председателят на БАН ще сключва ли договор за управление с министъра на образованието и науката, което ще правят ректорите по новия закон? Според председателя на Националната агенция за оценяване и акредитация проф. Петя Кабакчиева евентуалното решение Академията да предлага и магистърски програми, би довело до дублиране на системата за висше образование, а „университетите ще изглеждат като забавачки“.
„Открихме пунически войни за това дали БАН може и трябва да предлага и магистърски програми. А „отворихме“ вратите за маргинални структури да обучават докторанти“, коментира с горчивина проф. Иво Христов. Според проф. Кабакчиева въпросът се решава с промяната в ЗВО един хабилитиран да участва в акредитацията само на един университет и изследователско звено.
Решено е министърът на образованието и науката да свика работна група, която да обсъди темата дали БАН ще получи правото да обучава и магистри от всички страни, включително размера на приема, финансирането и в кои направления Академията ще може да предлага магистърски програми. А ако се стигне до единно решение, то да бъде облечено в проект за промяна в Закона за БАН.
Народните представители приеха и поправката, която казва, че навършилият 65 години университетски преподавател минава на срочен трудов договор, който може да продължи до 3 години.