Жените – по-засегнати от COVID-19

Жените са тези, които водят битката срещу пандемията от COVID-19 в болници, домове за специални грижи и в отделните домакинства. В други сектори те заемат несигурни работни места, които са заплашени от изчезване вследствие на кризата. Затварянето вкъщи доведе до ръст на домашното насилие. Тези проблеми и нараснали неравенства са установени в доклада на Европейската комисия за равенството между половете в ЕС, публикуван в навечерието на Международния ден на жената. Европейският парламент пък отбеляза Деня на жената с дебат по време на пленарната сесия на 8 март и със специални събития в дните преди това – конференция под мотото „Ние сме силни: Жените, водещи борбата срещу COVID-19“ и семинар за жените в научната област и в оказването на грижи.

През 2021 г. се отбелязват 26 години от приемането на Пекинската декларация на ООН за напредъка към равенство на половете и 6 години от приемането на целите за устойчиво развитие, една от които е постигането на равенство между мъжете и жените. Въпреки това равенството между жени и мъже далеч не е факт. Индексът на Европейския институт за равенството на половете за 2020 г. показва ограничен напредък – коефициентът за ЕС е 67,9% (100% би означавало пълно равенство), а показателят за България е под средния за ЕС – 59,6 %. С това темпо жените в Европа могат да се надяват на пълно равенство най-рано след 60 години.
В доклада на ЕК за 2021 г. за равенството между половете в ЕС се посочва отрицателното въздействие на пандемията върху жените. Въпреки че равенството е на челно място в политическата програма на ЕС и се работи усилено за изпълнението на приетата преди година стратегия, съществуващите неравенства се задълбочиха още повече заради пандемията и заличиха част от извоюваните с големи усилия постижения от последните години. В световен мащаб пандемията може да доведе до изпадането на още 47 милиона жени и момичета в бедност.
Държавите членки отчитат рязко увеличаване на домашното насилие през изминалата година. Около 50 жени в ЕС губят живота си всяка седмица вследствие на домашно насилие. Още преди пандемията всяка пета жена в ЕС е била засегната от домашно насилие, а по време на пандемията броят им се е увеличил поне с 30 на сто. Ограниченията и затварянето направиха още по-трудно за жертвите да потърсят помощ.
Във Франция например броят на сигналите за домашно насилие нарасна с 32% през първата седмица на ограничителните мерки, а в Литва – с 20 % през първите три седмици. В Ирландия се наблюдава петкратно увеличение на заповедите за забрана на домашното насилие, а испанските органи съобщават за увеличение с 18 % на обажданията през първите две седмици на мерките за изолация в домашни условия.
Жените са на първа линия в борбата с пандемията. Най-голям е дисбалансът в Латвия, където 88% от работещите в здравеопазването са жени. В България делът на жените в този сектор е 76%, колкото е и в ЕС, като цяло. 86% от персонала, полагащ грижи за хора, също се състои от представителките на нежния пол.
Жените са мнозинство от заетите и в други сектори, които останаха отворени по време на пандемията – например в сектора на продажбите и при грижите за деца. Около 82% от касиерите в ЕС са жени, делът им сред работещите в сферата на грижите за деца и учителите е 93%, а при чистачите по домовете достига 95%.
С настъпването на пандемията работното натоварване, рисковете за здравето и предизвикателствата за равновесието между професионалния и личния живот се увеличиха по безпрецедентен начин за жените в тези сектори. Ограничителните мерки оказват значително въздействие върху неплатеното полагане на грижи. Жените прекарват средно 62 часа седмично в полагане на грижи за деца (в сравнение с 36 часа при мъжете) и 23 часа седмично в домакинска работа
(15 часа при мъжете).
Жените на пазара на труда са тежко засегнати от пандемията. Те са свръхпредставени в сектора на услугите, които не могат да се извършват от разстояние – търговията на дребно, хотелиерството и ресторантьорството, полагането на грижи и домашен труд. Ограниченията повлияха и на други професии с висок дял на жените, като предучилищни грижи и секретарска работа. Освен това за жените беше по-трудно да навлязат отново на пазара на труда по време на частичното възстановяване през лятото на 2020 г., когато между второто и третото тримесечие на 2020 г. равнището на заетост при мъжете се повиши с 1,4 %, но при жените то се повиши само с 0,8 %.
Над 30% от жените работят на непълен работен ден, а много от тях са заети в неформалната икономика, в която липсва защита на трудовите и осигурителните права. Ако дете или възрастен роднина се разболее, грижите обикновено падат на плещите на жените. Затварянето на училища в кризата затрудни допълнително жените при работата от вкъщи. Всичко това означава, че представителките на нежния пол са изложени на много по-големи рискове от загуба на работните си места.
Разликите между жените и мъжете в заплащането, пенсиите и полагането на грижи са важни фактори за феминизирането на бедността. Жените в ЕС получават средно 15% по-ниско почасово възнаграждение от мъжете. Сравнението по страни показва, че тази разлика варира силно и в Естония тя достига 23%, а в Румъния е само 3%. В България разликата в заплащането е 13,5%.
Разликата в заплащането се пренася и в по-висок риск от бедност сред жените в напреднала възраст. През 2018 г. пенсиите на жените на възраст над 65 години са били средно с 30% по-ниски от пенсиите на мъжете.
Фрапантна липса на жени в органите за вземане на решения във връзка с COVID-19 констатира още докладът на ЕК. Проучване от 2020 г. установи, че мъжете са значително повече на брой от жените в органите, създадени за предприемането на ответни действия във връзка с пандемията. От 115 национални специални работни групи във връзка с COVID-19 в 87 държави, включително 17 държави членки на ЕС, 85,2 % са съставени предимно от мъже, 11,4 % — предимно от жени, а в едва 3,5 % жените и мъжете са представени по равно. На политическо равнище само 30 % от министрите на здравеопазването в ЕС са жени.
Работната група на ЕК във връзка с кризата от коронавирус се ръководи от председателя Урсула фон дер Лайен и включва още петима еврокомисари, трима от които са жени. За да наблюдава и следи напредъка във всяка от 27-те държави членки, ЕК откри портал за наблюдение на стратегията за равенство между половете.
ЕП пък настоява за изготвяне на стратегия за равенство между половете, насочена към прекратяване на насилието, основано на пола, и за преодоляване на неравенството между половете веднъж завинаги.

В България ЕП отбелязва Международния ден на жената с онлайн изложба „Равенството е сила“. Тя е организирана със съдействието на креативното студио за социално въздействие
Fine Acts. Със силата на изкуството събитието иска да привлече общественото внимание към факта, че кризата, породена от COVID-19, засяга жените и мъжете по различен начин и откроява, а в някои случаи и задълбочава съществуващите неравенства между половете.
В центъра на вниманието на 20-те плаката, създадени от творци от цял свят, са теми, свързани с въздействието на пандемията от COVID-19 върху жените, мерки за защита на правата им и насърчаване на равенството между половете, гарантиране на равно участие и равни възможности на пазара на труда, включително равно заплащане, и постигане на балансирано представителство на половете в процеса на вземане на решения и в политиката.
Всяка от избраните творби в изложбата е придружена от текст от документ, приет от ЕП, който се отнася до различни проблеми на равенството и отражението на пандемията върху жените.
Изложбата „Равенството е сила“ на Бюрото на ЕП в България може да бъде разгледана онлайн, а 12 от творбите са изложени на фасадата на партерния етаж в Дома на Европа в София до 31 март.