Как да изпратим котка на Луната

Трансформацията на училищната среда и на учебното пространство води до промяна в мотивацията за учене и в начините на преподаване

Започваме всяка учебна година едновременно с вълнение от биенето на първия учебен звънец, превърнал се в символ на пътя към знанието, и със загриженост за авторитета и притегателната сила на училището. Едва ли има директор, останал равнодушен към вида и състоянието на сградата, в която ще посрещне учениците си. Но в XXI век трансформирането на непрактично и остаряло пространство в здравословно и модерно, което променя начина на преподаване, се превръща в стъпка към преодоляване на сериозните проблеми на образованието – висок риск от отпадане от образователната система на деца в училищна възраст и значителен брой на немотивирани и неквалифицирани младежи, които са непригодни като работна сила.ю

Новата „Лаборатория за млади иноватори“ в 1. ОУ „Никола Й. Вапцаров“ в Берковица е първият проект на студио „Лусио архитекти“,
в който арх. Виолетка Славова и арх. Мария Стайнова реализират част от своите идеи за промяна на училищната среда

Петя НИКОЛОВА

Няколко редици чинове, обградени от четири стени. Отпред има подиум с катедра и дъска. В по-съвременен вариант – интерактивна дъска, монитор и проектор. Вероятно има едно или две табла, няколко портрета. Така изглежда обичайната класна стая. А много класни стаи от този тип, свързани с дълги коридори, създават облика на едно училище.
„Дизайнът на обществената среда е мярка за степента на развитие на едно общество – казва гл.ас.д-р Иванка Добрева-Драгостинова, преподавател по „Интериорен дизайн“ в НБУ. – А по отношението към децата и към най-възрастните може да се съди за културата и състоянието на една нация.“
Д-р Иванка Драгостинова е креативният изпълнител у нас на популярните като „сини стаи“ места за изслушване на деца, пострадали от насилие. Според нея „дизайнът на детската среда често се подценява, а той е най-сложният“. Д-р Драгостинова притежава магистърска степен от Националната художествената академия по „Дизайн на детска среда“. За нея организирането на учебното пространство е изключително важно, а липсата на разбиране по този въпрос е една от причините за слабата концентрация и загубата на желание за учене у българските деца.
„В момента, в който човек влезе в дадено пространство, той оценява каква грижа е вложена в него, и я възприема като грижа за самия себе си – обясняват арх. Виолетка Славова и арх. Мария Стайнова от студио „Лусио архитекти“. – Това важи особено за децата. Те са много чувствителни и с едно обгрижено пространство може лесно да им се предаде какво се очаква от тях.“
През 2021 г. Министерството на образованието и науката възлага на „Лусио архитекти“ изготвянето на „Насоки за физическата среда в училищните STEM центрове“ към Националната програма „Изграждане на училищна STEM среда“. „Насоките“ стават част от документацията на Програмата и ръководство при кандидатстване на училищата. „Най-важното нещо на това ръководство е да се пречупи пространството през начина на учене – подчертават двете дами от „Лусио“. – Защото, от една страна, пространството въздейства на децата, но нашата цел е да въздейства и на учителите. Да им „подсказва“ идеи как да оформят учебния час по различен начин. Да им предоставя опция да влизат във взаимодействие с други учители, да смесват класове, да се разделят по групи. Добре организираното учебно пространство трябва да позволява това.“
Архитектурното студио се фокусира върху идеята, че трансформацията на учебното пространство води до промяна в начина на учене и преподаване. Докато участват в европейска програма за изграждане на иновативни практики в образованието (DICE), посещават различни училища в Дания, Испания, Португалия, Великобритания. Виждат, че много учители са свикнали със средата и не осъзнават например, че дъската не е поставена на най-удобното за тях място. Или обратно, виждат добрите примери и като архитекти оценяват как средата може да пречи или да подпомага действията и на учениците, и на учителите.
„Помогна ни и това, че „влязохме в обувките“ на преподавателите – споделят арх. Стайнова и арх. Славова. – Преди да основем студиото, обучавахме хора на различни възрасти, включително деца, по дизайн мислене. Налагаше се да провеждаме обученията в различни пространства. Разбрахме какво означава да не се включва техниката, да си пренаредиш стаята, за да подхожда на твоя стил на преподаване. Режимите на преподаване и учене са различни. Лекционният режим предполага наличие на една дъска, екран и видимост. Но когато се работи по групи, са необходими маси и простор за действие. Освен това хората не бива да се заседяват, което е много важно и за децата – на всеки 10 – 20 минути да има движение.“
Първият реализиран проект на студиото е „Лаборатория за млади иноватори“ към 1. ОУ „Никола Й. Вапцаров“ в Берковица. Няколко години по-късно заедно с екипа на 90. СУ „Генерал Хосе де Сан Мартин“ в София превръщат 600 кв.м в най-модерния и желан от децата STEM център. Събеседничките ми ръководят Студиото с основната мисъл да променят училищната среда така, че да насърчи желанието за учене, да провокира интереса и любопитството на децата.
„Един от приоритетите в организирането на учебното пространство е да се запазят колкото се може по-дълго любопитството и любознателността на децата“,
потвърждава д-р Драгостинова. И обобщава: „На първо място целта е децата да са здрави – физически и психически. Това означава да получат чрез средата възможност да се движат. Да не са застопорени по цял ден на чиновете, да са активни и да общуват помежду си. На второ място е правото им на избор. Да организираме така образователната им среда, че да ги изведем от ограниченията и да им дадем правото да решават дали да седнат на нисък стол, на висок, на диванче, дали да се съберат на пода, дали да бъдат сами, или в група с няколко други деца. И не на последно място – да запазим тяхната любознателност жива.“
Специалистите по дизайн на училищна среда се обединяват около мнението, че училищното пространство трябва да отговаря на целите, които си поставя образователната система.
Затова при създаването или промяната на учебната среда много внимателно се обсъждат всички детайли с ръководството на училището, с учителите, с учениците и с родителите.
„Все пак всичко тръгва от директора, от ръководството на училището – казват Мария и Виолетка от „Лусио“. – Ако те са проактивни, ако искат да работят, имат амбиция и желание да подобрят средата, в която учениците учат, а те преподават, тогава процесът става по-лесен.“ Преди повече от пет години именно директорката на 1. ОУ „Никола Й. Вапцаров“ в Берковица печели архитектите с идеята и плана си. Сериозната подготвителна работа и дефинирането на конкретните нужди на училището е процес, на който в Студиото държат много: „Правим работилници с учители и ученици, проучване на терен, целенасочено се уговаряме с директора и влизаме в часовете да наблюдаваме как се работи в училището. Какъв е методът на преподаване, какви са децата. Провеждаме разговори с учители, с ученици, за да изпълним добре идеята и да реализираме проекта. Важно е хората да чувстват, че този проект е правен за тях, че са били чути, и след това да го припознаят.“
„Лаборатория за млади таланти“ в основното училище в Берковица се превръща в полезно място, богато на различни преживявания. Бързо започват да го дават за пример на образователните институции в сферата на трансформацията на училищната учебна среда. Следват още няколко реализирани проекта, сред които изключителното преобразяване на учебното пространство в 10. СУ „Теодор Траянов“ в столичния кв. „Младост 1“, най-мащабният STEM център в 90. СУ в кв. „Люлин“ в София, STEM център в Карнобат. Всички те са част от действащи в момента и с амбиции за бъдещо развитие стратегии на училищните ръководства за увеличаване площта на пространства, които са не само учебни, но и сетивни – свързани с игра, с неформално общуване. Лесно се трансформират според нуждите на учебния процес и стимулират движение, което е ключово за детското развитие. На интернет сайтовете на изброените училища всеки може да види огромната разлика между стария облик на училищната среда и новия, постигнат след „смислена намеса“, както архитектите определят трансформацията, направена с грижа и мисъл за деца и учители.
„Когато са в училище, децата не бива да се поставят в ролята на пасивни наблюдатели и слушатели. Защото точно така губят внимание, намаляват се креативността им и способността да взимат самостоятелни решения – казва д-р Драгостинова. И обяснява: – Съвсем заслужено много съвременни педагози наричат средата „третият учител“. На практика може да се види, че щом елементите в дадено учебно пространство са добре подбрани и предоставят достъп до разнообразни занимания и материали, става възможно децата да правят самостоятелен избор с какво да се занимават, и свободно да сменят една дейност с друга. По този начин се позволява на учителя да поема активна роля единствено при необходимост.“
Влиянието на дизайна на учебната среда е отдавна доказано. Ако класните стаи изглеждат така, както са изглеждали преди 30 години, се полагат 30 пъти повече усилия за задържане на учениците в тях. Но щом преобразуваш учебната среда в синхрон с потребностите на децата, те не само отговарят по-бързо на очакванията, но сами се ангажират с учебния процес. Чувстват се съпричастни едновременно към материала, който усвояват като съдържание, но и буквално към материалите, които изграждат пространството – не рушат, а пазят. Необходим е базов физически комфорт: да се чува, да се вижда, да има чист въздух, казват експертите по дизайн на учебната среда. Но всъщност едва сега, и то само в училищата, направили трансформация на учебното пространство, има акустични тавани, които поглъщат страничния шум. Има опция за коригиране на осветлението и като сила, и като цвят. Има пространство, в което въздухът циркулира свободно. Дизайнът на училищната среда е едно от разковничетата за успешно обучение. Споделят го учителите, които преподават в комфортни училища, и техните ученици, обитаващи среда, адекватна на XXI век.
„Динамиката на нашето съвремие изисква промяна и в начина на преподаване – убеждават от „Лусио архитекти“. – Децата вече не са в състояние
да слушат 45 минути как им говори учителят, а искат да имат контрол върху средата – какво и къде да правят, как да го направят, искат да преживяват.“
Искат да „изпратят котка на Луната“, биха добавили седмокласниците от софийското 90. СУ
„Ген. Хосе де Сан Мартин“. През изминалата учебна година те работят с удоволствие по проект, озаглавен „Как да изпратим котка на Луната“, благодарение на условията, техниката и различния начин на усвояване на познание, които позволява обособената зона „Мейкърспейс“. Освен там и в
10. СУ „Теодор Траянов“ също са обособени отделни зони с различно предназначение, назовани с различни имена: „Сърце“, „Мозъчен хъб“, „Слънце“, „Атмосфера“. Учениците и учителите разполагат със сцени за изяви и амфитеатър, оборудвани работилници с 3D принтери, комплекти за роботика, мивки, машини за всякакъв вид майсторене, лаборатории. Задължително присъстват зони за релакс, за игра и движение. А мястото за отприщване на енергията е наречено „Ускорител на ученици“.
Според д-р Иванка Драгостинова учебният процес със сигурност трябва да излезе извън класните стаи и да разчупи модела на ученето по учебник. „Съвременното дете – казва тя, – се отделя на една-двегодишна възраст от семейната среда и до края на студентските си години живее между 4 стени, получава информацията по изкуствен път. Затова в много държави учениците са непрекъснато на посещения в музеи, галерии, паркове. Младите хора се нуждаят от общуване и от дейности, към които те сами да поискат да се приобщят, за да стане истинската подготовка за живота – да бъдеш ти инициативният.“
Д-р Иванка Драгостинова и архитектите Мария Стайнова и Виолетка Славова са единодушни, че строителството е скъп процес, а с националните програми държавата заявява волята си да подпомага финансово образователните институции. Като хора, ангажирани със здравето и щастието на децата у нас, те вярват в добрия пример. Знаят, че училищата, извършили вече промяната на учебната си среда, се превръщат в катализатори на осъзнаването, че чрез промяна на учебната среда променяме начина на преподаване. Учениците влизат в живота не само с наистина придобити знания и умения, но с по-високо самочувствие и по-високо ниво на социално-емоционална зрялост.
Предстои началото на НП „Изграждане на училищна STEM среда“ за 2022 г., както и на процедура „Модернизация на образователната среда“ по Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България.

Емилия Иванова, директор на 90. СУ в София:
Промяната на учебната среда намали агресивните прояви

„Когато казах на екипа, че сме одобрени по НП „Изграждане на училищна STEM среда“ за максималната възможна сума от 330 000 лв., разказва Емилия Иванова, директор на 90. СУ „Ген. Хосе де Сан Мартин“ в София, – те бяха сигурни, че трябва да обмислят предложенията си в рамките на тези 300 000. Но аз бях категорична: „Няма значение сумата! Мечтайте, освободете фантазията си, поискайте всичко, от което имаме нужда и което бихме променили!“
Този подход се оказва решаващ. Отприщва въображението, дава свобода на идеите и започва работата по изграждането на пространство, което ще промени изцяло облика на училището. „Всъщност ние се събрахме да споделим проблемите, които имаме в образователния процес – казва Емилия Иванова. – Кандидатствахме с иновация за финансиране, но в действителност тръгнахме много по-рано – когато липсата на мотивация у децата започна да става проблем. Знаехме, че нещо трябва да променим, и търсехме решение на проблемите. Трансформацията на учебното пространство е обвързана с учебния процес. Ако не знаеш какво ще правиш в това пространство и по какъв начин, то ще остане неизползваемо, няма да ти е необходимо.“
След като залагат в програмата за обучение в STEM среда различни насърчаващи развитието на децата направления, директорът на 90. СУ и екипът Ӝ провеждат заедно с архитектите от „Лусио“ множество срещи с ученици и родители и прецизират всеки детайл. Така на IV етаж на сградата, върху 600 кв. м се оформя изцяло ново пространство, което преди всичко предоставя различна перспектива. Преподавателите могат да обвържат изучаваното учебно съдържание с проблеми от истинския живот, да обучават чрез откривателство, експерименти и непосредствен опит. За учениците STEM центърът се превръща в територия, на която те правят самостоятелни проучвания, изграждат не само способност да мислят логически и да разрешават казуси, но и умения да общуват – работят по групови проекти, участват в разговори, дебати и срещи. „Постигнахме много важен резултат – учениците се освободиха, станаха по-спокойни и по-уверени – казва Емилия Иванова. – Намаляха агресията и напрежението помежду им, защото се събират по няколко класа в STEM центъра и се опознават, учат се да работят в екип. Вплели сме и части от задължителната учебна програма в работата в STEM среда. Всяка паралелка има седмично по един цял STEM ден, а не извънкласни занимания. През този ден се провежда блоково интегрирано обучение по три предмета – по език, по природни науки и по технологии и предприемачество или изкуства. Нещо, което ми направи силно впечатление: учениците започнаха да се изказват по-добре, не се притесняват да отговарят на въпроси, и по-умело се аргументират.“
За директора на 90. СУ в София ползите от трансформацията на средата не могат да се обобщят с няколко изречения, защото излизат дори извън очакванията на екипа на училището. Емилия Иванова е удовлетворена и разказва как иновацията и откритите практики, които са представяли пред свои колеги преподаватели от други училища, пред експерти от РУО – София-град, и от МОН, са предизвикали възторг и вълнение.
„За нас STEM центърът не е просто място, през което учениците преминават за час-два. За нас това е център „раСТЕМ в света на науките“ – мечта, която стана реалност. И същевременно мисия да направим училището по-привлекателно и по-интригуващо за учениците. Затова продължаваме. Доволни сме, че има програми, по които да кандидатстваме за финансиране, като НП „Изграждане на училищна STEM среда“, „Модернизация на образователната среда“. Готови сме с идея за трансформация на още една част от училището, но този път – в полза на първокласниците“, обобщава директорът на 90. СУ, която през 2020-а получава почетното отличие „Неофит Рилски“ на МОН и признание от Столична община за принос към благосъстоянието на софийските ученици.

Обществената значимост на „сините стаи“

Иванка Добрева-Драгостинова е четвърто поколение учител. Занимава се с дизайн на детска среда още от Софийската художествена гимназия за приложни изкуства. Когато разперва над главата си пъстър чадър, за да покаже как светлината преминава през различните му цветове, и попита кой цвят въздейства най-силно, едва ли студентите Ӝ в НБУ са изненадани. Драгостинова всекидневно търси различни пътеки към съзнанието на хората за подобряване на средата, в която живеем. Както може спонтанно да предложи по време на родителска среща идея за изолиране на шума в училище, така без колебание приема сътрудничество между студентите и образователни институции за предоставяне на интериорни решения. Нейните дизайнерски проекти не достигат броя на лекциите, които е изнесла, но притежават добавената стойност на обществена значимост и полезност.
„Стаи за изслушване на деца, пострадали от насилие“ е проект, който се осъществява в България от неправителствена организация и полска компания. Д-р Драгостинова се включва в него през 2008 година, когато в Полша има над 200 стаи с такова предназначение. Наричат ги „сини стаи“, защото се смята, че синият цвят предразполага към откровеност и споделяне. Но за специалист по дизайн на детска среда, каквато е събеседничката ни, синият цвят също така е носталгичен и предизвиква у хората чувството, че са отчуждени, изолирани от останалите. Освен това тя знае, че децата са силно екстровертни и цветът им влияе. Успява да убеди екипа и в България се появяват стаи за изслушване на деца в светлата цветова гама и максимално близки като атмосфера на детска стая у дома, в която децата усещат уют и спокойствие. В тях няма разсейващи елементи, а само отделни акценти, в които децата, ако имат нужда, да фокусират погледа и да се концентрират. Към настоящия момент с такава стая разполагат три града – София, Пазарджик и Шумен.
През изминалата учебна година около 70 студенти от Нов български университет работят под ръководството на своя преподавател д-р Драгостинова цял семестър в 96. СУ „Лев Николаевич Толстой“ в София. Като резултат представят на училищното ръководство 30 различни изцяло разработени проекта за трансформация на коридорно пространство от над 150 кв.м – с включени конкретни изисквания, описание на материали, с финансови разчети, с 3D визуализации. В момента се реализира проектът на Цветелина Цочева – студентка V семестър в бакалавърска програма „Интериорен дизайн“, който екипът на
96. СУ одобрява като най-приложим. За Драгостинова такъв вид сътрудничество е добро решение, от което могат да се възползват образователни институции, които не разполагат със средства. Те ще получат дизайнерски проекти, а студентите – възможност да работят в реална среда.
Сред проектите на д-р Драгостинова са още Клиника по генетика към СБАЛ по детски болести – София; Детско отделение в СБАЛ по лицево-челюстна хирургия – София; екстериор към СБАЛ по онкологични заболявания – Плов-
див; школа по изкуства „Мелопея“ – Благоевград.
Гл. ас. д-р Иванка Добрева-Драгостинова е завършила СХУ за приложни изкуства „Св. Лука“ – София, специалност „Детски играчки и сувенири“. Дипломира се с магистърска степен по „Дизайн на детската среда“ в НХА „Николай Павлович“. А през 2010 г. получава докторска степен по „Изкуствознание и изобразителни изкуства“. Преподава „Интериорен дизайн“ в НБУ.