Вкусът на хляба

Музей в Копривщица разказва историята на насъщния през вековете

Деца и ученици се включват активно в цялостния процес по създаване на хляба при посещенията си в Музея на хляба и традиционните храни в Копривщица

Представленията на Ангел вървят като топъл хляб. В момента желаещите да ги посетят, могат да се запишат най-рано за февруари следващата година. На пръв поглед, цялата история е съвсем проста. Трябват ти само брашно, вода и сол. Но зад популярния „Музей на хляба и традиционните храни“ в Копривщица стоят много работа, ентусиазъм и непрекъснато разнообразяване на програмата. Защото най-важните посетители са децата. А те са капризни, трудно задържат вниманието си и когато им е скучно, веднага се издават. За тях от 2016 г. създателят на Музея Ангел Ангелов подготвя представления. Представление? „Точно така – казва той. – Около час и половина е продължителността, а ние правим по две на ден. Освен водещ още четирима души са ангажирани. Започваме с разказ за историята на хляба – откъде тръгва, защо е полезен и какво означава здравословно поведение и отношение към храната.“ После заниманието набира скорост и ако случайно надникнете в залата с дългата маса, ще видите посипаните с брашно грейнали лица на децата.

Казват, че само през първия месец след отварянето си Музеят посреща над 1800 ученици. Групите следват една след друга. Екскурзиите до Копривщица са еднодневни и в предлаганите от туроператорите програми присъстват около два часа активно включване на децата в цялостния процес по създаване на хляба. Те не просто влизат и разглеждат, не само слушат, но и се докосват до брашното, усещат с пръстите си тестото и си тръгват със собственоръчно създадените хлебчета. „Правим ритъмна терапия с тактилни усещания“, обяснява Ангел и пита: „Знаете ли какво означава „джагара-джугара? Означава подскачане, викане, танцуване, веселие“. Това правят децата в „Музея на хляба и традиционните храни“. Само че съчетават забавата с познанието.

Ангелов уточнява, че не приемат отделни посетители, защото имат концепция, която е по-подходяща за групи. Не само деца, но и възрастни хора могат да се запишат, ако имат желание да усетят дъха на прясно изпечен хляб и да научат повече. Ще видят каменната мелница за смилане на жито хромел, ще разберат какво представлява ферментът опара, който се активира в нощта преди замесването на тестото, и защо е важно да се консумира йодирана вместо хималайска сол. И децата, и възрастните задължително си тръгват с ново познание. Като човек със сериозен интерес не само към българските традиции, но и към световната история, Ангел успява да запознае гостите си с видовете хляб от създаването на човечеството до днес. Предлага рецепти, които сам е потърсил и приготвил. От сътрудничеството на екипа му с Врачанския регионален исторически музей се появяват рецепти, правени преди хиляди години в праисторическото селище Оходен край Враца. Хляб от неолита, от времето на Помпей, от Египет и манастирски хляб от Света гора, кулинарни възстановки на онова, което се е готвило преди хилядолетия, но и собствени интерпретации на стари селски рецепти – богат е тефтерът на Ангел, както и уменията, с които „преминава“ през различни епохи и отправя послания към новите поколения.

„Музеят е част от цялостно начинание – създаването на фондация „Национален тръст за съхранение на културното и историческото наследство в България“ – обяснява Ангел, който е председател на Фондацията. – В момента разширяваме концепцията на Музея с откриването на туристически дом.
Със своя юнашки тиган, който може да нагости едновременно от 800 до 1000 души, става известен и с прозвището Ачо Юнашкият тиган. С екипа му са готвили на брега на Сена, в Берлин, на Фестивала на фолклорната носия в Жеравна, както и редовно – на фестивала за древни култури „Слънцето на Тодорка“, който се провежда до Оходен. „Тиганът е възстановка от XVIII век, с какъвто се е готвело в манастирските кухни – обяснява Ангел. – но в сравнение с юнашката ни тава е съвсем малък. Тя е три пъти по-голяма от него, тежи над 250 килограма и в нея можем да сготвим над 5000 порции наведнъж.“

Софиянецът, отдал сърцето си на Копривщица преди години, организира и още редица инициативи. Сред тях са конкурс за детска рисунка „Приказка за хляба“, събития, посветени на Трети март. А всеки Великден в София събира децата да чупят рекорди по боядисване на великденски яйца. И тази година също са го правили – в сградата на Българския Червен кръст в Лозен.

Пазител на традициите и човек, който създава музей, за да разкаже историята на хляба и как се е променял през вековете, заедно със своята съпруга Велислава и екипа си Ангелов поддържа непрекъснато буден интереса към българската храна и здравословното поведение. Винаги казва, че не желае да се рекламира, но методът „от уста на уста“ работи безотказно.