Училище без насилие

Агресията в училище периодично влиза във фокуса на общественото внимание. И не е задължително тя да е физическа. Лошата дума нанася толкова силна травма, колкото и ударът. В дигиталната ера се роди и кибертормозът. За новото поколение деца границите между реалния и виртуалния свят са размити. За тях социалната значимост се определя от присъствието им в интернет пространството.
Особена роля в противодействието на тези форми на насилие има училищният психолог. Той може да окаже нужната подкрепа и да даде правилния съвет. Може да разпознае бързо и първите симптоми на проблемно поведение.

Училището трябва да е защитена територия, където да се разрешават всякакви конфликтни ситуации. За това децата трябва да се научат първо да говорят. Но според психолозите те все по-рядко споделят, затрудняват се да опишат с думи чувствата си. Не знаят какво провокира реакцията им в дадена ситуация. Не се замислят какво е да си „в обувките“ на отсрещната страна. Не търсят първоизточника на проблема и не предприемат действия за разрешаването му.

Затова е хубаво учениците да имат срещу себе си човек, на когото да разчитат. И не само в предвидените за консултации часове. Има примери на училищни психолози, които заслужават уважението на децата с различни форми на извънкласна дейност. Те провеждат творчески занимания и използват различни подходи за изваждане на негативните емоции и трансформирането им в положителни. Прилагат арттерапевтични методи за преодоляване на гнева, страха и несигурността. Варианти има, а училищата спешно се нуждаят от повече подготвени психолози.