Най-бедните ползват най-малко

За децата на по-бедните семейства се дава много по-малка част от обществените средства за финансиране на образованието в сравнение с това, което получават

Децата от най-бедните домакинства се възползват най-малко от публичното финансиране за образование. Това посочва нов доклад на УНИЦЕФ, който призовава за допълнителни по-справедливи инвестиции, за да могат милиони деца по света да излязат от образователната криза.
Докладът „Трансформиране на образованието чрез справедливо финансиране“ отбелязва, че средно най-бедната една пета от учащите се възползват само от 16% от публичното финансиране за образование в сравнение с най-богатите, които се възползват от 28%. В страните с ниски доходи само 11% от публичното финансиране за образование достига до най-бедните деца и младежи, докато до най-богатите този показател е 42%.
В България 13% от публичното финансиране за образование стига до децата от най-бедните домакинства, а 25% – до най-богатите. В страната ни процентът, от който се възползват най-бедните, е под средния от 17% за държавите със средни към високи доходи.
„Не постигаме най-доброто за децата. Твърде много образователни системи в света инвестират най-малко в тези деца, които се нуждаят най-много – заявява изпълнителният директор на УНИЦЕФ Катрин Ръсел. – Инвестициите в образованието на най-бедните деца е най-ефективният начин да осигурим бъдеще за децата, общностите и страните. Истинският напредък може да дойде само когато инвестираме във всяко дете, навсякъде“, допълни тя.
„В рамките на новата ни програма за страната (2023 – 2027) УНИЦЕФ България ще продължи да подкрепя усилията на МОН, общини и други партньори за осигуряване на достъп до качествено и приобщаващо образование, включително ранно учене, за всяко дете. За да намалим неравенствата, трябва да поставим фокус върху най-уязвимите и най-изключените – децата с увреждания, децата от най-бедните домакинства, ромските деца и децата бежанци“, заяви Кристина де Бройн, представител на УНИЦЕФ в България.
Докладът изследва колко харчат правителствата за предучилищно, начално, основно, средно и висше образование в 102 държави. Изводите сочат, че ако публичните ресурси за образование, насочени към най-бедните, се увеличат с 1 процентен пункт, това може да извади 35 милиона деца на възраст между 7 и 10 г. от образователната бедност.
Изследването отбелязва, че по света публичните разходи за образование е по-вероятно да достигнат до учащите от по-богати домакинства в страните с ниски и средни доходи. Неравенството е най-видимо в страните с ниски доходи. Няколко примера показват, че учениците от най-богатите домакинства се възползват от над 6 пъти повече публични разходи за образование в сравнение с най-бедните.
Въпреки че неравенството е по-малко в страните с високи доходи, където най-богатите обикновено се възползват от 1,1 до 1,6 пъти повече от най-бедните, Франция и Уругвай са с най-голямо неравенство по този показател.
Според доклада децата, които живеят в бедност, е по-малко вероятно да имат достъп до училище и по-вероятно да отпаднат по-рано. Те по-рядко присъстват в по-високите нива на образование, които получават повече публично финансиране на глава от населението. Децата от по-бедни семейства по-често живеят в отдалечени и селски райони, където обикновено няма достатъчно достъп до услуги и до интернет.
Дори и преди пандемията от COVID-19 образователните системи по света не успяват да постигнат най-доброто за децата. Стотици милиони деца в училище не усвояват основни умения за четене и математика. По последни данни две трети от всички 10-годишни деца в света не могат да прочетат и разберат проста писмена история. В България всяко осмо дете в края на IV клас не може да прочете и разбере прост текст.
Според доклада основна стъпка към справянето с образователната криза за правителствата е да осигурят справедливо финансиране и да поставят като приоритет парите за образование, включително като се фокусират върху базовите знания. Това означава осигуряване на публични финанси за предучилищно и начално училищно образование за всички деца и включването на най-бедните и маргинализираните групи в по-високите нива на образование.
Други изводи от доклада сочат, че в последното десетилетие разходите за публично образование са станали по-справедливи в 60% от страните, за които има данни. Въпреки това почти една трета от страните харчат по-малко от 15% от финансирането за образование за най-бедните. Сред страните с ниски доходи този дял е шокиращо висок – 80%. В една от всеки 10 страни децата от най-богатите домакинства получават четири пъти повече средства за образование в сравнение с тези от най-бедните. При призивите за финансиране на образованието по време на хуманитарни кризи често се откликва само на 10 – 30% от нуждите, като се наблюдават огромни неравенства в страните и регионите
Нужни са спешни действия, за да се гарантира, че средствата за образование достигат до всеки ученик. Докладът набелязва 4 ключови препоръки: по-справедливо публично финансиране на образованието; приоритeт на публичните средства за базови знания; мониторинг и справедливо разпределение на помощта за образование в развиващите се страни и в ситуации на хуманитарни кризи; инвестиции в иновативни начини за предоставяне на образование.