Смартфоните увреждат цяло поколение

Фрейзър НЕЛСЪН, „Спектейтър“*

Нещо странно се случва с психичното здраве на тийнейджърите. Във Великобритания, САЩ, Австралия и отвъд тях може да се види същата тенденция: около средата на миналото десетилетие броят на младите хора с тревожност, депресия и дори склонност към самоубийство започна рязко да нараства. Джонатан Хайд – професор по психология в бизнес училището „Стърн“ на Нюйоркския университет, забелязва промяна, когато студенти, които са израснали със смартфони, започват да пристигат в колежа. Те са по-гневни. По-крехки. По-вероятно да се обидят.
Социалните медии, зак­лючава той, оформят възгледа им, че обществото е в постоянен конфликт, което, от своя страна, доведе до идеи за микроаг­ресия и конкуренция за статуса на жертва. Всичко това според него уврежда психичното здраве на младите хора. Той работи върху книга, която трябва да излезе следващата година, и е готов да изложи тезата си: „Това е най-голямата криза на психичното здраве в цялата позната история на децата“.

Срещаме се при необичайни обстоятелства: чрез видеовръзка и пред публика на конференция в Лондон. Това, което казва, предизвиква въздишки и аплодисменти от гледащите, въпреки че посланието му е доста ужасяващо.
Той твърди, че инструментите на социалните медии са твърде остри за младите умове. В дигиталните платформи тийн­ейджърите се представят често пред публика от непознати и това води до пристрастяване, параноя и отчаяние. При момичетата ефектът е особено осезаем. „Това, което виждаме, е много рязка, внезапна промяна в психичното здраве на момичетата“, казва той. Голямата промяна беше очевидна от 2013 г., когато физическите групи за приятелство започнаха да се изместват от смартфони и онлайн чат. „Но не можеш да израснеш в мрежи. Трябва да израснеш в общности.“

Поразително е, че момчетата, които са от религиозни семейства, изглеждат по-малко податливи. „Ако сте дете, което е религиозен консерватор, средно статистически психичното ви здраве не е много по-лошо, отколкото е било преди десет години. Но ако сте светско либерално момиче, е повече от два пъти по-вероятно да имате проблем с психичното здраве.“
Той цитира проучване на Мичиганския университет за „самоунижението“ – т.е. колко вероятно е тийн­ейджърите да кажат, че „не са добри“ или „не могат да направят нищо както трябва“. Цифрите години наред бяха стабилни, но започнаха рязко да нарастват преди десет години – с изключение на момчетата, които се идентифицират като консервативни и казват, че религията е важна за тях.
Вярата, изглежда, не помага толкова много на момичетата. Защо?

Една от теориите е, че момичетата просто използват повече социални медии.
Но професор Хайд също така смята, че те са по-склонни да приемат т.нар. „три големи неистини“ на социалните медии. Първата е, че те са крехки и могат да бъдат наранени от реч и думи. На следващо място, техните емоции, и особено тревогите им са надежден пътеводител към реалността. И накрая, това общество е една голяма битка между жертви и потисници. Всичко това, казва той, е подтекстът на дискурса в социалните медии.
„Това е, което наричах телефонното дете – казва той. – През цялата човешка история, милиони години, всички бозайници играят. Всеки, който е имал малко кученце, знае, че всичко е игра. Децата се събираха да играят до около 2010 година.“ Във Великобритания, казва той, броят на децата, които се събират да играят в реалния живот, след това рязко е намалял. Излишно е да казвам, че локдаунът не помогна.
„Наричам го великото пренастройване на детството… То удари САЩ, Канада, Великобритания, Австралия, Нова Зеландия по абсолютно същия начин.“

„Социалните медии са донякъде погрешно название“, казва той. Вече не става въпрос за свързване на хора, а за „представяне на платформа“. Може би това е добре за възрастни, но не и за деца, „където могат да казват неща публично, включително на непознати, и след това да бъдат публично засрамени от потенциално милиони хора… Децата не трябва да са в социалните мрежи. Те трябва да си играят на живо. Социалните медии никога не трябва да бъдат достъпвани от деца, докато не навършат 18 години. Просто е лудост, че позволяваме на децата да правят тези неща“.

Питам дали смята, че всички платформи са еднакво опасни; трудно е да си представим някой да прави много пакости в LinkedIn например.
„TikTok вероятно е най-лошият за тяхното интелектуално развитие. Мис­ля, че това буквално
намалява способността им да се съсредоточат върху каквото и да било, докато ги тъпче с малки парченца неща, избрани от алгоритъм за емоционална възбуда.“

И ако получавате новините си от социалните медии (което много хора правят – в Обединеното кралство Instagram изпревари всички вестници като източник на новини), това може да промени представата ви за света, особено след като алгоритмите са склонни да насърчават най-провокативните възгледи.

Когато са помолени да изберат дали са повече на страната на Израел, или на „Хамас“, по-голямата част от американците са на страната на Израел, с изключение на поколението Z, което е разделено 50 на 50“, казва Хайд.
„TikTok и Twitter са невероятно опасни за нашата демокрация. Бих казал, че те са несъвместими с вида либерална демокрация, която развихме през последните няколкостотин години.“

Той е доста категоричен относно всичко това, почти евангелски. Което ме кара да се сещам за книгата му от 2012 г. „Праведният ум“
(The Righteous Mind), в която той обсъжда опасността да бъдеш твърде увлечен в собствения си балон.
Възможно ли е просто защото сега има по-малко стигма около психичното здраве, тийнейджърите да са много по-склонни да признаят, че имат проблеми, питам аз.

„Но защо тогава точно около 2013 г. всички тези момичета изведнъж започват да се регистрират в психиатрични стационари? Или защо правят много повече опити за самоубийс­тво? Нивото на самонараняване се покачва с 200 или 300 процента, особено при по-младите момичета на възраст от 10 до 14 години. Така че – не, идеята, че това е просто промяна в самооценката, не издържа. Самоубийството не е променлива за самооценка. То е истинско. Това е най-голямата криза на психичното здраве в цялата позната история за децата.“
Хайд вярва, че тъй като тази криза се превръща в самоубийство и самонараняване, тя трябва да предизвика силен отговор на правителството. „Колко деца умряха от ковид? Колко от детски паралич? Увеличеният брой самоубийства от 2010 г. насам е толкова голям, че подозирам, че това е сред най-големите заплахи за общественото здраве за децата, откакто основните болести бяха унищожени.“
Във Великобритания нивата на самоубийства започнаха да нарастват през 2014 г. с около 20 процента за момчетата (до 420 годишно) и 60 процента за момичетата (до 160 годишно).

Какво трябва да направят родителите? Те знаят, че ако се опитат да премахнат смартфона на своя тийнейджър, детето им ще ги обвини, че са разрушили социалния му живот.
„Това е перфектната проява на това, което наричаме проблем на колективното действие – отговаря той. – Всеки човек, който прави правилното нещо, е в голяма беда. Но защо изобщо пускаме децата си в социалните медии?
Необходими са нови норми“,
казва той. И книгата му ще предложи четири.

Правило едно, казва той: никакви смартфони преди 14-годишна възраст. И какво, ако кажат, че ще бъдат отрязани от приятелите си? „Дайте им обикновен телефон. Милениалите имаха и си изпращаха съобщения: „Ще се видим в четири в мола“. И тогава щяха да се срещнат в мола. Просто не давайте смартфон на вашето десетгодишно дете. Изчакайте до 14.
Правило две: никакви социални медии преди 16. „Ако половината деца не са в социалните медии, те всъщност се срещат след училище и правят забавни неща. Те ще станат страхотни деца.“

Третото му правило: без телефони в училищата. „Това не означава да го държат в раницата си – казва той. – В противен случай децата ще отидат до тоалетната и ще намерят начини да го ползват.“
И накрая: повече игра без надзор. „Побъркахме се през 90-те години, зат­ворихме децата си, защото загубихме доверие един в друг. Мислехме, че всеки е насилник на деца или изнасилвач.“ Децата и тийнейджърите биха могли да издържат по шест или седем часа всеки ден без контакт с родителите си, твърди той. Задържането им вкъщи рискува повече вреда, отколкото външният свят би причинил.
Нашият разговор прик­лючва внезапно, когато конференцията прекъсва за обяд. Целта ѝ беше да се обсъдят важни въпроси, които не са на политичес­кия радар. Законопроектът за онлайн безопасност току-що стана закон, но нищо не се казва относно времето на тийнейджърите пред екрана. Ако теорията на Хайд е дори наполовина вярна, регулацията едва ли ще изостане.

Свързани статии:

За телефоните и хората За общия корен на думите чета, почит и число Да изненадаш учителите Кой най-бързо реди пъзел „Темида“