Проф. д-р Миглена Темелкова, ректор на Висшето училище по телекомуника

Проф. д-р Миглена Темелкова е първата жена, избрана за ректор в историята на Висшето училище по телекомуникации и пощи. Завършила е финанси и право. Специализирала е „Лидерство“ в университета „Джордж Таун“ – Вашингтон. Има собствена методика за обучение и изграждане на дигитални лидери – Smart Leadership, по която до момента са обучени над 150 студенти. Автор е на над 80 публикации на български, английски, немски и руски език. Познава еднакво добре българското държавно и частно висше образование, тъй като има почти равен брой години трудов стаж в частен и в държавен български университет.

– Проф. Темелкова, през последните години Висшето училище по телекомуникации и пощи претърпя трансформация. За кратък период от аналогово се превърна в дигитално и иновативно. Какви пречки срещнахте и плавно ли се случи това?

– Всяка реформа ражда и съпротива, когато не е балансирана, осмислена и приемана. Примери за неправилно поднесени и блокирани реформи в българското висше образование има много.

При нас обаче

трансформацията беше желана от цялата ни академична общност,

защото през 2019 г., когато станах ректор, бяхме на кръстопът – или да изпаднем от образователния пазар, или бързо да изпреварим събитията, като дефинираме и анализираме тенденциите в икономиката и трудовия пазар. Така стигнахме до извода, че трябва много бързо да извървим пътя от аналогов образователен продукт до дигитално и интерактивно базиран. Генерирахме и нашата нова визитка: уникален образователен профил без аналог в друг университет в България, интердисциплинарни образователни продукти, баланс между теория и практика в обучителния процес, ефективно и адекватно участие на експерти от практиката в обучението, стажове и практики в реална производствена и бизнес среда. Точно

тази визитка ни превърна и в бутиков университет,

защото предложихме уникални специалности, качествено преподаване, формиране на трудови умения и компетенции.

Ако трябва да обобщя – трудностите, с които се сблъскахме, бяха тромавостта на държавата при акредитирането на иновативни специалности, обезпечаващи професиите на бъдещето, липсата на политика в областта на публично-частното партньорство във висшето образование.

– Според Вас каква е дигиталната култура на българина? Статистиките показват, че голяма част от хората нямат базови понятия за работа с компютър. Това ли наложи инициирането на обучителната програма „Women in Tech – Жените в технологиите“? Очаквахте ли толкова голям интерес?

– В България хората с основни умения в областта на цифровите технологии са около 33%. За сравнение, в ЕС този процент е 56%. България има с около процент по-нисък от средния за ЕС дял на ИКТ специалисти.

Когато говорим за жени, оказва се, че процентите са по-плашещи. Това наложи и съвместната ни инициатива с Министерството на труда и социалната политика и с глобалния гигант „Хуауей“ – Women in Tech. Дефакто, реализирахме своеобразно публично-частно партньорство в обществен интерес. Компанията „Хуауей“ брандира и обзаведе чрез дарение с лаптопи една от нашите лаборатории и осигури бюджет за провеждането на безплатни 45-часови обучения за жени в неравностойно или затруднено положение.

Изненадахме се, когато

за 36 часа се регистрираха около 600 дами.

Това ни постави в извънредна ситуация и наложи бюджета на инициативата да приближи шестцифрена сума.

Целта ни е до края на годината да обучим 500 дами и да намалим, макар и с малко, този неблагоприятен процент на жените без дигитална компетентност у нас.

– С колко студенти посрещнахте настоящата учебна 2023/2024 г.?

– По данни на Рейтинговата система сме единственото техническо висше училище у нас, което трайно и устойчиво разширява капацитета си и приема на първокурсници. Нашите специалности в областта на комуникационните и компютърните технологии са най-търсени в чужбина в сравнение с другите български технически висши училища.

Тези две трайни тенденции ни поставиха в ситуация, в която не можем да приемаме всички желаещи. Затова при нас кандидатстудентският изпит има огромна тежест при формирането на бала за прием. Същевременно поискахме и увеличаване капацитета на Университета от Националната агенция по оценяване и акредитация и

вече имаме подобно увеличение с около 50%.

Чуждестранните ни студенти са предимно от Македония, Сърбия, Украйна. Имаме единици студенти от Египет и Турция.

– Кои са най-желаните специалности в областта на информационните и комуникационните технологии, които предлагате?

– Безспорно в ОКС „Бакалавър“ флагман са специалностите, свързани с киберсигурността. Много е търсена и магистърската ни програма „Комуникационни мрежи и киберразследване“, създадена съвместно с Българската академия за сигурност и лично с прякото участие на израелския експерт по киберсигурност Владимир Бронфенбренер. „Дигитално лидерство“ е също търсена магистърска програма, в която вече втора година местата не достигат. Друга търсена специалност очакваме да бъде „Дигитално предприемачество и изкуствен интелект“, която предлагаме тази година за първи път.

Ако трябва да сме честни обаче, интердисциплинарните ни специалности „Телемедицина“, създадена с МУ – Плевен, „Софтуерно проектиране в медицината“, разработена с МУ – Пловдив, и „Комуникационни системи за организация на въздушния транспорт“, интегрирана с ВВВУ „Георги Бенковски“, са специалности, създаващи специалистите на бъдещето. Това са интердисциплинарно подготвени инженери, чиито работни заплати стартират от 5000 евро.

– Сред преподавателите ви има много представители на бизнеса. Благодарение на тях студентите ви получават практични знания, а някои от тях започват работа още по време на следването си. Това ли е тайната на успеха на тези млади хора – тясната връзка между бизнеса и висшето училище?

– Да, това е колаборацията, която се оказа успешна.

83% от нашите студенти работят още докато учат.

Това се получава, защото благодарение на нашите преподаватели от компаниите партньори студентите ни получават умения и компетенции, които изисква пазарът на труда. Наши партньори и донори на преподаватели са едни от най-големите глобални ИТ, телекомуникационни и технологични гиганти, като А1, „Сименс“, „Фибрант“, „Хуауей“, „Контракс“, DXC Technology и десетки други. Не издавам тайна, ако ви споделя, че 25% от нашите преподаватели паралелно работят в тези компании – лидери на технологичния пазар. И това университетите и бизнесът го правят без помощта на държавата. Давам веднага пример. Можем да платим жълти стотинки на преподавателите – експерти от практиката, а те в своите компании получават петцифрени доходи. Ако държавата не създаде в спешен порядък стимули за фирмите, които дотират с преподаватели висшето ни образование, ще загубят и университетите, и икономиката, но и обществото. Вместо да нулира таксите на студентите за обучение в държавна поръчка, които варират от символичните 100 лв. до 800 лв. на семестър, държавата щеше да е много по-полезна с политика и инвестиция на тези 150 милиона в тази посока. Потребно е да изграждаме иновативни и технологични хъбове, подобни на тези в университетите в Англия, Германия, Франция, но без държавна политика това няма как да се случи.

– Все по-често се говори за изкуствения интелект. Той навлиза в различни области на живота, включително и в образованието. Планирате ли да го използвате в обучението на студентите, или вече го правите?

– Ние отдавна го използваме, за да научим студентите как те, като естествен интелект, да печелят състезанието с изкуствения. Нека не забравяме, че

изкуственият интелект е резултат от труда и усилията на естествения.

Точно поради тази причина в момента той няма как да е по-добър от естествения.

Осъзнавайки обаче значението му в бъдеще, ние изпреварихме събитията и както вече споделих, тази учебна година флагман сред специалностите ни ще е „Дигитално предприемачество и изкуствен интелект“. Целта ни е да създадем инженери, които могат не само да работят с базите данни на изкуствения интелект, но и да ги създават, да ги оптимизират, попълват, надграждат.

– Какви иновативни подходи прилагате в обучението на студентите си?

– От групов динамичен процес, през учене на база преживяно, през интерактивни технологии до практика в реална производствена и бизнес среда. Всичко това, обединено в единство, е своеобразен иновативен подход, който дава много добри резултати.

– Кои са професиите на бъдещето и какви умения трябва да притежава всеки човек в XXI век?

– Професиите на бъдещето изискват интердисциплинарно подготвени специалисти. Всички знаем, че имаме умни сгради, смарт автомобили, имаме дори умни материи. За да създадем обаче тези „умни“ продукти,

са ни потребни и смарт специалисти.

Тези специалисти следва да имат знания, умения и компетенции в различни научни области. Как инженерът ще създаде изкуствен орган, ако не познава материите, ако няма инженерни знания в областта на адитивните технологии или ако няма фундаментални знания в областта на медицината? Как ще създаде инженерът умната материя, която да отчита температурата на тялото ни и да ни топли толкова, колкото ни е потребно, ако няма знания в областта на текстилното производство, нанотехнологиите и наночастиците, сензорните и адитивните технологии. Точно такива инженери създаваме от две години.

И сме първите в България.

Правим го не за да усвоим пари по някоя програма, а защото знаем, че това ще изисква пазарът на труда в бъдеще.

– Какви участия има Висшето училище по телекомуникации и пощи в международни мрежи? По какви проекти работите?

– Над 50 са партньорите ни от чужбина. Един от най-значимите ни проекти е в областта на лидерството, защото то е все по-нужно и все по-потребно в бизнеса и обществото ни.

– Как взаимодействате с други висши училища в страната и чужбина?

– Всички висши училища за нас са равностойни партньори. За разлика от българското законодателство ние не ги делим на научноизследавателски и други, на специализирани висши училища и университети, на военни и граждански, на малки и големи, на държавни и частни… Всеки има своето място в българския образователен модел и всеки е част от уникалната ни образователна рамка.

– Какво е Вашето мнение относно обединяването на университетите? Стъпка в правилната посока ли ще бъде?

– Ще ви отговоря с въпрос. Знаете ли да има открит нов държавен университет след 1989 г.? Не само че

няма новооткрити държавни висши училища в последните 35 години,

а има две закрити. Едното – ВВВУ „Георги Бенковски“, бе открито отново поради липсата вече на подготвени кадри в областта на бойната авиация и поддръжката ѝ. Това означава, че не университетите са много, а че

държавата бърка някъде в политиката си.

Потребно е преосмисляне на някои факти и стимулирането на конкуренцията между университетите. В момента обаче правим всички равни – махаме таксите, изравняваме заплатите във всички университети. Това бяха валидни принципи в една друга епоха, която приключи преди 35 години. Днес учим студентите в икономическите университети на пазарна икономика, но дефакто правим образователния пазар регулиран.

Знаете ли, че примерите, които ни сочеха за обединения на университети във Франция и Финландия, не се оказват толкова успешни? Тези сливания на университети са дотирани от държавата със стотици хиляди евро? И експериментът е със спорна резултатност и ефективност.

Българската държава има ли излишни пари за подобни експерименти?

Законът за висшето образование и сега позволява обединения на висши училища, ако те доброволно решат да го направят. Всяка друга опция общността ни тълкува като ограничаване на академичната автономия и нарушаване на Конституцията.

В момента ни е потребна

спешна държавна политика по превръщането на България в привлекателна образователна дестинация

за чуждестранните студенти, защото това не е по силите само на един университет. Не можем да мислим, че университетите са бели лястовици. Пазарът ни е демографски свиващ се. Всеки икономист ще препоръча разширяването му на външни пазарни ниши и сегменти. Това трябва да ни е предизвикателството!

– Как трябва да се промени философията на финансиране на висшите училища у нас?

– Развитите държави, които често ни дават за пример, са измислили отдавна работещи модели. Те отделят определен процент от брутния си вътрешен продукт за висше образование. Защо по отношение на финансирането българската държава не вземе пример от така наречените добри образователни дестинации в Европа?

Нека не надхвърляме чергата си, но докато държавата не задели поне 0,9% от БВП за висше образование, няма как да търсим устойчивост и качество на висшето ни образование. Време е също да се откажем от модела парите да следват студента, защото в момента до голяма степен субсидията на висшите училища зависи от броя на обучаваните в тях студенти.