Димитър Асенов, директор на Националния център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти: Учителят на XXI век е в нова роля

Димитър Асенов е носител на Златната значка на СУ „Св. Климент Охридски“. Работил е в Министерството на образованието и науката, Синдиката на българските учители, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) като наблюдател на международното изследване за качеството на образованието TALIS 2013 г. Представител на България е в Европейската мрежа на съветниците по образователна политика на Съвета на Европа (EPAN) – (РГ за обучение на учители), в програмния комитет „Стратегическа конфигурация“ и програмния комитет „Приобщаващи, новаторски и мислещи общества“ към Програма „Хоризонт 2020“ на Европейската комисия, в Общото събрание на Европейската изследователска инфраструктура „Европейското социално изследване“ (ESS – ERIC). Автор е на публикации за процеса на формиране и осъществяване на публични образователни политики.

– Господин Асенов, от 4 години ръководите Националния център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти – един от инструментите за постигане на по-качествено българско образование. Какво още според Вас трябва да се направи в тази посока?

– Определено има много неща, които следва да бъдат направени, за да се постигне реално повишаване на качеството на образованието у нас.

Ще ги систематизирам до три основни приоритета, в които квалификацията на педагогическите специалисти е само част от този глобален процес.

На първо място, реформа на учебните програми.

На второ място, реформа на начина на оценяване на децата и учениците. И на трето място премахване на политиката на формализъм, т.е. нещо да се прави заради документа – не заради качеството, а заради документа.

Квалификацията на педагогическите специалисти е само част от този глобален процес. Моето мнение е, че съвременният учител има съвършено различна роля от това да бъде единственият източник на информация за децата и учениците. Много по-важно е той да ги научи на логическо, творческо и критично мислене, като това е само една от темите, предвидена в Годишния план за дейността на Националния център за повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти (НЦПКПС).

Ключова е и ролята на учителя да подпомогне своите ученици

в процеса на изграждане на тяхната емоционална интелигентност, адаптивност и техническа грамотност в процеса на анализ на данни и информация. В това число, да научи своите ученици да правят разлика коя информация е вярна и коя не. Да правят разлика между това кое е относимо и неотносимо към темата и предмета, за който се говори. И не на последно място, да правят и разлика кое е правилно и неправилно от поведенческа гледна точка.

Върху това са фокусирани и основните квалификационни курсове, предлагани от нашия център през настоящата и изминалите 4 години.

– Какви са акцентите в работата на Центъра за тази година?

– Годишният план за дейността ни през настоящата 2024 г. е в съответствие с основните цели и приоритети на МОН в областта на квалификацията и кариерното развитие на педагогическите специалисти. Той е разработен изключително професионално, залагайки на една стратегическа цел, която преминава в 6 специфични цели, които преминават в 20 конкретни задачи (темите за квалификация), чиито резултати следва да изпълнят заложената стратегическа цел.

По отношение на конкретните теми за квалификация на педагогическите специалисти, те не са резултат на т.нар. кабинетна политика, съставена от един или няколко експерти без консултация и съгласуване със съответните заинтересовани страни. Вероятността тази политика (кабинетна) да проработи и да даде необходимия резултат, е близка до нулата.

Темите за квалификация в Годишния план за дейността на Центъра през 2024 г. са резултат на ясно проведена публична политика, в която е отразено мнението на основните социални партньори на МОН, както и мнението на повече от 7400 педагогически специалисти, преминали обучения в при нас през изминалата 2023 г.

В тази връзка, е особено важно да се подчертае, че

през изминалите 4 години в Центъра е изградена Система за проследяване на ефективността на квалификационните курсове,

включваща три различни вида анкетни карти.

– Преди започване на всяко от обученията участниците споделят своята мотивация за участие чрез попълване на въпросник, изготвен в електронен вид и съдържащ 7 основни въпроса.

– След приключване на всяко от обученията участниците споделят своето мнение чрез попълване на електронен въпросник, съдържащ 20 основни въпроса, чрез които те правят 360-градусова оценка на квалификационния курс.

– Два месеца след приключването на квалификационния курс участниците попълват нова електронна анкета, съдържаща 5 основни въпроса, чрез които се проследява до каква степен придобитите от тях знания в нашия център се използват в непосредствената им дейност.

И в трите вида анкетни карти учителите свободно могат да заявят своите нужди от квалификация и конкретни квалификационни курсове.

При подготовката на Годишния план на Центъра се съобразяваме с техните препоръки, препоръките на основните национално представени социални партньори на МОН, както и с основните стратегически документи и приоритети на МОН в областта на квалификацията на педагогическите специалисти.

Провеждането на публична политики по отношение на квалификацията на педагогическите специалисти с толкова много заинтересовани страни не е от най-лесните предизвикателства. Но отговорно мога да заявя, че екипът на Центъра се справя много успешно, като постигнатите от нас резултати за изминалите 4 години са повече от красноречиви.

– Какви теми за квалификация сте предвидили за тази година?

– Абсолютен приоритет ще бъдат практическите обучения на новоназначените директори през 2024 г. Специално за тях сме подготвили систематизиран обучителен модул, включващ 4 квалификационни курса с практическа насоченост и продължителност от 16 академични часа за всяко обучение.

За директорите със стаж над 10 години сме подготвили специализирани обучения,

свързани със стратегическото планиране при управление на образователната институции; практическите формати за прилагане на системата на делегираните бюджети; управлението на образователната институция в условията на криза; лидерските умения за разрешаване на конфликти и съвременните модели за комуникация с родители; прилагането на компетентностния подход в образователната институция; социално-емоционалното образование и контрол на професионалния стрес при управлението на образователната институция и т.н.

За учители сме подготвил специализирани обучения, свързани с формиращото оценяване на учениците в контекста на компетентностния подход; супервизия при наставничеството на новоназначените учители; развиването на четивна грамотност на учениците в процеса на училищното обучение; съвременни методи и подходи за развитие на логическо, творческо и критично мислене; практически умения за превенция и интервенция на агресията и насилието в училище; въвеждането и прилагането на проектно базиран метод в STEM; използването на изкуствения интелект за ефективно преподаване; киберсигурност; методи и подходи за работа с деца в риск и др.

Цялата информация е публична и видна на уебсайта на НЦПКПС, имаме и фейсбук страница с над 5800 последователи.

– Как според Вас следва да се надгради политиката за осъществяване квалификацията на педагогическите специалисти?

– Квалификацията на педагогическите специалисти следва да бъде в унисон с утвърдените нормативни актове (законови и подзаконови), стратегически документи и основни приоритети на МОН в тази насока. Разбира се, когато говорим за квалификация, не трябва да забравяме, че

тя бива 3 основни вида: въвеждаща, поддържаща и надграждаща.

В тази връзка, много ясно следва да дефинираме кой носи отговорност за въвеждащата квалификация, кои институции носят отговорността за поддържащата квалификация и не на последно място, в чие приоритетно поле е надграждащата квалификация на педагогическите специалисти.

Въвеждаща квалификация имаме, когато МОН решава да направи образователна реформа и въвежда изцяло нов учебен предмет (гражданско образование; компютърно моделиране и информационни технологии и т.н.), изцяло нова учебна програма (учебните програми профилирана подготовка в XI и XII клас) или актуализира учебните програми в прогимназиален етап V – VII клас.

Поддържаща е квалификацията, когато директорите следва да преминат допълнителни обучения по отношение на делегирания бюджет, стратегическото планиране, управлението в условията на криза, атестирането и т.н. Учителите да преминат допълнителни обучения по отношение на наставничеството, работа в екип, преодоляване на агресията и насилието, работа с деца в риск и т.н. Но тук има и един друг проблем, който съм повдигал много пъти на различни форуми.

– За какво става дума?

– Много пъти съм казвал, че въвеждащата  и поддържащата квалификация са свързани с изпълнението на държавните образователни стандарти. Поради това следва да останат приоритет на основните звена на МОН (в това число и НЦПКПС), департаментите за квалификация на висшите училища, както и съответните социални партньори.

Можем ли лекомислено да си позволим хилядите доставчици на образователни услуги (в това число ЕООД, ЕТ, фондации, строителни фирми и др.) да извършват въвеждаща квалификация на педагогически специалисти, тогава когато имаме нова учебна програма, нов учебен предмет или актуализация на съществуващите учебни програми? Не трябва ли малко по-често да си говорим за хигиена в този процес?

Можем ли лекомислено да поверим на същите ЕООД, ЕТ, фондации, строителни фирми и др. поддържащата квалификация на директорите по отношение на делегираните бюджети, ресурсните учители, логопедите, педагогическите съветници, училищните психолози и т.н.? Хигиената не трябва ли отново да присъства и в този процес?

В тази връзка,

ключов е въпросът за финансирането на квалификацията на педагогическите специалисти.

Три са основните пътеки за финансиране на тази квалификация:

– държавният бюджет посредством национални програми (приблизително 900 000 лв. годишно, за които имат право да кандидатстват НЦПКПС, всичките 28 регионални управления на образованието, всичките департаменти за квалификация на висшите училища и основните социални партньори на МОН);

– европейски програми и проекти – за последните 4 години по тях са изразходвани над 30 млн. лв. за квалификация на педагогическите специалисти;

– механизмът 1,2% от годишните средства за работна заплата на педагогическия персонал, които се управляват децентрализирано от директорите на образователни институции с делегиран бюджет – за последните 4 години над 80 млн. лв. за цялата страна.

Справката нагледно показва, че

за последните 4 години е налице изключителен превес по отношение на средствата за квалификация,

постъпващи от европейски програми и проекти и механизма 1,2 % от делегираните бюджети, които биват усвоявани приоритетно от ЕООД, ЕТ, фондации, строителни фирми и др., вписани в регистъра на МОН.

В голяма степен е необходимо засилване на хигиената по отношение на тяхното финансиране по тези две пътеки за квалификация, както и ежегоден контрол за качеството на предоставяните от тях квалификационни услуги.

Съществува абсолютно единодушие между нашия център, департаментите за квалификация на висшите училище и основните социални партньори на МОН, че въвеждащата и поддържащата квалификация на учители и директори не следва да бъде поверявана на ЕООД, ЕТ, фондации, строителните фирми и други НПО, вписани в регистъра на МОН.

По отношение на хигиената на финансиране на същите тези организации, вписани в регистъра на МОН, вярвам че Министерството предприема най-правилните мерки в тази посока.

Свързани статии:

Д-р Ваня Кастрева, началник на РУО – София-град: Приемът в София е съобразен с потребностите на столицата Чл.-кор. проф. д.х.н. Николай Денков, министър на образованието и науката: Не може да има качествено висше образование без наука и изследвания Родителите поставят оценка „Добър 4,31“ на училищното образование Неврологът акад. Лъчезар Трайков: Не предавайте мечтите си!