Възможно ли е заплата на работник или служител да бъде увеличена със задна дата и ако отговорът е положителен, какво трябва да бъде направено? На тези въпроси отговаря д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право.
В съответствие с трудовото законодателство, работодателят има право да увеличи трудовото възнаграждение на работника или служителя едностранно със съответна заповед. Това означава, че
работодателят може да въведе увеличение на заплатата без предварително споразумение с работника.
Вместо това, работодателят издава заповед, която определя новия размер на възнаграждението и влиза в сила от определена дата, посочена в самата заповед.
Един от ключовите аспекти на това право на работодателя е, че
увеличението на трудовото възнаграждение влиза в сила автоматично от датата, посочена в заповедта.
Това означава, че работникът няма нужда да сключва допълнително споразумение с работодателя с цел да се осигури увеличението на заплатата. Вместо това той или тя получава увеличената заплата от указаната дата, без допълнителни формалности.
Важно е да се отбележи, че в съответствие със законодателството работодателят трябва да съобщи на работника за увеличението на заплатата предварително, като издаде писмена заповед. В тази заповед следва да бъде уточнен новият размер на възнаграждението, както и датата, от която влиза в сила.
Следва да се има предвид, че увеличението на трудовото възнаграждение води и до увеличение на осигурителния доход на работника или служителя. Осигурителните вноски се начисляват върху новия размер на възнаграждението, който е определен със заповедта на работодателя. По този начин
работникът автоматично става осигурен за по-висок доход от същата дата,
на която влиза в сила увеличението на заплатата му.
Увеличението на трудовото възнаграждение без допълнително споразумение е законно и практично средство за работодателите да мотивират своите служители. Това предоставя на работниците и служителите яснота и сигурност относно техните доходи и осигурителни вноски и е в съответствие с трудовото законодателство.
Припомням, че съгласно закона, работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил, и да спазва установената трудова дисциплина, а работодателят – да осигури на работника или служителя условия за изпълнение на работата и да му плаща възнаграждение за извършената работа.
Работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд, да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа и да издава при поискване от работника или служителя извлечение от ведомостите за заплати за изплатените или неизплатените трудови възнаграждения и обезщетения.
Размерът на основното и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане, се определят още при сключването на трудовия договор. Това са задължителни елементи от неговото съдържание и сумите по тях следва да се договорят и посочат отделно една от друга.
Трудовото възнаграждение се изплаща в пари. Допълнителни трудови възнаграждения или част от тях могат да се изплащат в натура, ако това е предвидено в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор. Това означава, че не е възможно работодателят едностранно да промени тези условия, включително не е възможно целият размер на трудовото възнаграждение да се изплаща в натура, с което да се избегне плащане на работната заплата в пари.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg