Вселена от идеи

„Точно този разговор е безценен – казва Явор Денчев. – Едно дете да започне да говори с друго дете за наука. Съвсем различно е, когато децата си говорят на едно и също ниво!“

Явор е микробиолог, който има рубрика за наука в сутрешния блок на БНТ „100% будни“. Участвал е в „България търси талант“ и е създател на оригиналния проект „ДНК – Детски Научен Клас“. Умее да говори безкрай, при това увлекателно, и да прави „слонска паста за зъби“, впечатляващ слайм, както и още много научни демонстрации, които приковават вниманието на децата. Най-голямото желание на дипломирания микробиолог от Университета във Виктория, Канада, и настоящ учител е

да се обединят образователните институции у нас и да си говорят.

По възможност и за това колко забавна и интригуваща е науката и колко голямо желание за знание и изследване се крие у всяко дете от ранна детска възраст.

Срещаме Явор в големия озеленен двор на 100-годишното училище в Осойца. На 17 юни ЧСУ „Космос“ и „ДНК – Детски Научен Клас“ на Явор Денчев организират научен фестивал за деца „Космос от идеи“.

Събират се повече от 300 деца, родители и специалисти,

които са убедени, че интердисциплинарното учене чрез преживяване е пряк пък към успешното образование на децата. Сред активно участващите са гл. ас. д-р Мария Христова-Пенкова и гл. ас. д-р Росен Гацин от Националния антропологичен музей към Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към БАН, Теодора Билярска от Музея по минералогия, петрология и полезни изкопаеми към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Камелия Митева и проектът ѝ „Биоигри“, адресиран към децата с любов и отношение към природата, съоснователят на Софийския научен фестивал и пътешественик до Антарктида Любов Костова.

През целия ден се провеждат разнообразни работилници и беседи, а на разположение на децата има всякакви материали, шатри, интерактивни щандове, обособени кътове и широко поле за изява на собствените им проекти.

„Да вдъхновим към наука повече деца, да покажем как се прави наука от деца за деца и колко интересна и преживелищна е всъщност, това е идеята на фестивала ни“, казва творческият директор на ЧСУ „Космос“ Татяна Захариева.

Възродено и заработило преди две години, стогодишното училище в Осойца напредва много бързо. Екипът му е от онези, за които Явор Денчев, твърди, че трябва да има във все повече български училища.

„Важното е екипът да се подкрепя и когато се роди хубава идея, да има кой да застане зад нея, за да се осъществи – казва той. – Да се организират и дейности, различни от стандартния образователен процес, защото така поддържаме вроденото детско любопитство и желанието на децата да продължават да учат.“

Само за един месец се подготвя фестивалът в Осойца.

Времето е ресурс, който не бива да се пропуска, както и отделените средства, но най-важното винаги си остава желанието. Защото, както казват организаторите, когато има желание да се разчупи традиционният образователен процес и се организират подобни прояви, родителите също са поканени. Те се включват и осъзнават, че с учители и ученици са една общност, в която заедно работят за подобряване образованието на децата.

„Не мога да опиша колко е зареждащо, когато в музея се появи цяло семейство и родителите заявят, че децата са ги накарали да дойдат, а те не са знаели за съществуването ни“, споделя за „Аз-буки“ гл. ас. д-р Мария Христова-Пенкова от Националния антропологичен музей.

Заедно със своя колега гл. ас. д-р Росен Гацин на Фестивала в Осойца се включват с две ателиета под наслов „Наука в куфар“.

„Екипът на Националния антропологичен музей участва за първи път в такава инициатива. Бяхме очаровани от цялостната организация и самото събитие – казва Пенкова. – Като най-новия музей на БАН, ние подхождаме към децата и учениците с разбирането, че „отглеждаме своя публика“, и затова от години ученическите ни програми са специален фокус. На фестивала в Осойца аз представих тема по вечния въпрос за произхода на човека. Този въпрос е основен в антропологията и въпреки напредъка на различни дисциплини – биология, археология, история, физика и други, които имат отношение към отговора, все още сме далеч от яснота.

Децата обаче бяха истински заинтригувани да открият разликите между четирите макета на черепи

на предшественици – австралопитек, Homo ergaster и неандерталец, които им показах. А това, че имаха възможност да ги пипнат и разгледат отблизо, определено ги ентусиазира и оживи. Всички много се забавлявахме, дори и придружителите на децата – учители или родители.“

Мария твърди, че макар този нестандартен подход към възбуждане любопитството на децата към науката невинаги да е приложим, е изключително ефективен.

„Ако трябва да се изразя метафорично – казва тя, – за децата това е ключ към врата, но е необходимо да осъзнаят, че тепърва трябва да я отворят.“

Гл. ас. д-р Росен Гацин представя в Осойца темата „Генеалогия“ и ателие „Родословие“. Чрез специални шаблони на родови схеми Гацин показва на децата как се изработват родословни дървета без възрастово ограничение, а крайният резултат за всеки участник в ателието е истинско родословно дърво, което ще се запази за спомен от събитието.

Уредникът на Музея по минералогия Теодора Билярска също не оставя безразлични малките участници. С нейна помощ

децата правят красиви картини с минерали,

наслаждават се на кристалите, слушат за вкаменелости и създават отпечатъци.

И докато от Любов Костова малчуганите научават за пътешествието ѝ до Антарктида и за възможностите да откриеш онова, което те интересува и се превръща в твоя професия, Камелия Митева от „Биоигри“ им предлага да експериментират с цветовете.

„Внедрихме един компонент между лекциите и работилниците, който се нарича „Наука от деца за деца“

– уточнява за „Аз-буки“ Явор Денчев. – Нашата цел беше децата да се отпуснат, да участват в работилниците, но и който има желание, да представи свой собствен проект. Видяхме вълнуващи проекти от различни училища и децата живо се интересуваха от това, което техните връстници са направили.“

Четвъртокласник показва „Изстрелване на ракета-бутилка“, а ученик от VII клас представя проект, свързан с горене на метали и отделяне на светлина.

Дете презентира ДНК, друго разказва за окраските на бенгалските котки, има затворена екосистема в аквариум, ученици от VI клас правят демонстрация на зелев слайм.

А десетокласници от Международното училище „Увекинд“ са донесели оборудване на пчелар и обясняват как се отглеждат пчели и как се получава мед.

От Явор Денчев и „ДНК – Детски Научен Клас“ присъстващите се запознават по забавен начин с човешката анатомия.

„Говорихме си за това как дишаме, правихме модел на бял дроб и диафрагма, както и модел на кръв в чаша, за да разберем какви са отделните елементи на кръвта. Децата буквално не помръдваха, а голяма част от тях нямаха търпение да отговарят на зададените им въпроси“, разказва Явор.

В края на деня емоционално преживяване се оказва часът по приключенска наука. Децата скачат в голямо блато от ублек  – смес от вода и нишесте, и проверяват дали от резките им подскоци то ще се втвърди, или обратно – когато стъпват леко и бавно, ще започнат да потъват и постепенно сместа ще се втечни.

И ако си мислите, че блатото се постига току-така, се лъжете.

Кашони с нишесте се изсипват в голям басейн от учителите на „Космос“, а после с бетонобъркачка сместа се бърка до постигане на нужната консистенция. Зрелището и удоволствието от демонстрацията обаче си заслужават.

Трудно е да се изброи всичко, което за няколко часа се случва по време на фестивала „Космос от идеи“ в село Осойца. Започнал с атрактивна експлозия, форумът завършва с изригване на вулкани, а децата на възраст от 5 до 15 години вече са завладени от магията на науката. И макар Татяна Захариева да споделя, че след фестивала всички са изтощени от емоциите, екипът на училището обещава следващо издание. Защото интригуващият разговор за наука не бива да спира.

Свързани статии:

Словото – сила и необятност Научните списания на „Аз-буки“ продължават възходящото си развитие в Web of Science „Ало, Космос!“ вдъхновява младите да мечтаят Биопечатат човешка кожа за козметични цели