По традиция на 26 септември отбелязваме Европейски ден на езиците. Целта на празника е да насърчи хората от всички възрасти да изучават чужди езици, и да повиши осведомеността за езиковото многообразие в Европа. Във връзка с отбелязването на Европейския ден на езиците „Аз-буки“ реши да провери какво е многообразието от тях в българската образователна система.
Българските ученици изучават 20 езика, сочи справка на Министерството на образованието и науката за „Аз-буки“. Това са английски, арабски, гръцки, датски, иврит, испански, италиански, китайски, корейски, латински, немски, норвежки, португалски, румънски, руски, старогръцки, турски, френски, японски и шведски.
Възможност да овладеят скандинавски език, имат възпитаниците на столичното 19. СУ „Елин Пелин“.
Там наред с интензивното изучаване на английски или немски език, от IX клас различните паралелки имат и часове по датски или норвежки, а от тази учебна година част от деветокласниците започват и с уроците по шведски.
Амели Боянова е с първи немски език, а вторият ѝ е норвежки, който изучава за трета година. „До VII клас съм учила само английски език, а езиците ми се отдават и реших да пробвам нещо различно и да уча някой по-рядък език. Знаех, че и норвежкият, и датският ще ми бъдат полезни“, споделя ученичката. Впоследствие при кандидатстването след VII клас се класира в паралелката с изучаване на норвежки език.
Произношението и родовете на съществителните имена в скандинавския език са най-трудни за Амели. За интересни пък намира някои букви от азбуката. „Някои букви не се използват в много езици. Харесва ми, когато изучавам език с по-интересна азбука“, споделя ученичката.
Тя би посетила северната страна, но по думите ѝ, два часа седмично не са достатъчни, за да говори с местните на майчиния им език. „Норвегия ми се струва като различно и интересно място, с хубава природа и бих я посетила. Но със сигурност ще са ми нужни доста повече часове норвежки и интензивно изучаване, ако искам да мога да проведа разговор с местните хора на техния език“, казва Амели.
Ученичката би се отправила към по-северните градове на страната, за да може да наблюдава Северното сияние, както и столицата Осло.
В паралелка с интензивно изучаване на немски език и втори норвежки език е и Елена Аврамова. Признава, че предпочита норвежкия, защото ѝ е по-лесен като език спрямо немския: „Структурата на изреченията е сравнително лесна, ако трябва да го сравня с немския. А и немски език учим много интензивно, докато норвежкият не получава толкова много внимание“.
След като двата часа в училище не са достатъчни на Елена, тя започва да се занимава с норвежкия и в свободното си време, за да може да го усъвършенства. Понякога гледа норвежка телевизия, за да го практикува и да слуша как хората го говорят. Пробвала е да чете и книги на норвежки, но това се оказва трудно. „Нямам много голям речников запас. Това ще бъде третата година, в която ще уча езика, а не наблягаме на много комплексни думи за четене на книги“, обяснява тя.
Ако има възможност някой ден да посети Норвегия, Елена също би искала да види Северното сияние. Интерес за нея представлява и националният празник на Кралство Норвегия – 17 май. В страната този ден се отбелязва с носенето на специални национални костюми – bunads. Те имат различен дизайн в зависимост от това от коя част на Норвегия са и дали се правят за момичета, или за момчета. „Фестивалът с костюмите ми е интересен и бих искала да отида точно на този ден, за да се насладя на това събитие“, казва ученичката.
Когато десетокласникът Деян Самарджиев подрежда желанията си при приема в гимназия, се колебае дали да избере английска паралелка с датски, или с норвежки език.
„Тогава предпочетох датския език, което е доста добро решение, като го гледам в момента. Не знаех нищо за държавата, освен че оттам идва легото – споделя ученик. – Датският език има доста общо с легото, защото две думи се комбинират в една и създават нова. Това е доста смислено и лесно за разбиране, научаването на нови думи е сравнително лесно. Единственото, което е малко по-трудно като скандинавски език, е произношението, но с него се свиква.“
Той дава и пример с думата за лего (LEGO) на датски, която е абревиатура от двете датски думи „leg godt“, което буквално означава „играй добре“.
Очаква знанията, които има по датски, да му помогнат за изучаването на още езици. „Ако искам да уча друг скандинавски език или дори език от немската езикова група, ще ми бъде по-лесно да го усвоя“, казва ученикът.
Според Деян владеенето на датски език би го откроило при кандидатстване за работа, защото езикът не е толко разпространен, а за бъдещата му реализация би му помогнало и обучението в датски университет.
Младежът е виждал снимки от майка си при миналогодишното ѝ посещение на коледна Дания и остава впечатлен от украсата, цялостната атмосфера и чистотата в сравнение с други страни, които е посещавал.
Деян вече е обсъждал с родителите си да посети страната, за да приложи наученото. Там иска да види т.нар. свободен град Християния в столицата Копенхаген и да опита традиционните датски сандвичи смореброд (Smørrebrød).
Тази година деветокласничката Божидара Симеонова започва да изучва шведски език. „Исках да изучавам езици. Бях се насочила към френски, но ме приеха по второ желание в 19. СУ. Бях чувала много добри отзиви за училището и останах заради скандинавските езици, те винаги са ми били по-интересни“, разказва тя.
Културата на Швеция също е интересна на ученичката. Тя има приятели, чиито близки живеят там. Те са ѝ показвали различни интересни снимки от страната.
Миналата година класната им предлага да си пуснат филм на шведски, за да се запознаят с езика. „С моя приятелка си пуснахме клипче на шведски с английски субтитри. Езикът звучеше много интересно и различно. Произношението може би ще ми бъде малък проблем, но не мисля, че е чак толкова трудно. Мисля, че ще го науча“, смята Божидара.
Засега тя е провела само един час и не знае какво точно да очаква от езика, но се радва, че попада на учителката си Вероника Вълкова: „Имаме добра учителка. Има учители, които не могат да те накарат да научиш езика. Нашата госпожа ни разбира и се опитва да ни научи, защото го иска, а не защото някой ѝ е казал. Езикът не е толкова труден, когато го обяснява човек като нея“.
Ученичката вече е говорила с майка си още следващата година да посетят страната, където да разгледат красивите гледки и малки градчета.
„Гръцкият език не е чак толкова труден“, разказва Никол Ковачева от IX клас в 33. езикова гимназия „Света София“.
Момичето учи в професионална паралелка със специалност „Екскурзоводско обслужване“, където изучава интензивно английски език, а вторият език е по избор – китайски или гръцки. Тя избира гръцкия, защото харесва страната, хората и звученето на езика. Никол е ходила няколко пъти на почивка в южната ни съседка през лятото и се влюбва в начина на живот там. С усмивка уточнява, че и обслужването в заведения и хотели е много добро, а гърците са много усмихнати и услужливи. И не на последно място, харесва много природните забележителности. На въпрос дали би живяла там, деветокласничката отговаря, че не иска да напуска България. Иска, след като завърши средното си образование, да работи като ветеринар у нас.
Ветеринар иска да стане и дванайсетокласничката Виктория Войнова от същата гимназия. Тя изучава като втори език китайски. „Избрах да уча китайски, защото това бе най-трудният език. Обичам предизвикателствата“, споделя тя. Определя езика като изключително труден, но точно затова ѝ е толкова интересен и отделя много време на ден, за да учи лексика и граматика. Интересува се също и от китайската история, традиция и народопсихология. Така се заражда идеята да популяризират китайската музика и танци в България. С подкрепата на класната си ръководителка Антония Радичева започват да търсят варианти, където да се изявят.
Гимназистката заедно с още четири свои ученички решават да направят своя собствена група. Виктория сама измисля хореографията, а класната им избира песента. „За представянето пред публика се подготвяхме в продължение на няколко месеца след часовете“, обяснява ученичката. Понастоящем групата има вече две участия. Първото е в Института „Конфуций“ в София, а второто – на 30-ата годишнина на училището.
След завършване на средното си образование Вики се насочва от екзотичния език към лекуването на екзотични животни. „За мен китайският беше едно голямо предизвикателство, което исках да преодолея, преди да продължа към другите си цели“, обяснява тя.
Вероника Вълкова, учител в 19. СУ: „Свършила съм си работата, ако запаля интереса и на един ученик“
„Ще съм си свършила работата добре, ако мога да запаля интереса дори и на един ученик. Тези езици са редки и се радвам, че има възможност да се изучават в гимназия“, споделя Вероника Вълкова, която е все още студент, а от март тази година започва да преподава шведски и датски език в 19. СУ „Елин Пелин“ .
Учителката споделя, че винаги е искала да изучава по-интересен език. В гимназията се спира на японски. В университета обаче иска да продължи с нещо по-различно и се насочва към скандинавските езици. „Първият ми език е шведски и страшно много се запалих към ученето и усвояването на езиците. Впоследствие започнах и датски като втори език“, обяснява Вълкова.
Умението да владее много езици, я научава да цени много повече и българския. „Когато започнах да чета книги на шведски, възприемах не толкова сюжета им, а самия език, за да мога да намирам конструкции, които да ми бъдат полезни и в говоримата реч – споделя учителката. – Започнах да забелязвам колко красиви хрумки може да има в книгите, и така се научих да ги забелязвам и в български език. В същото време, човек прави много връзки в мозъка си, когато сравнява езици“.
Данни за изминалата учебна година
Без изненада най-изучаван е английският език – от над половин милион (543 658) ученици от І клас до ХІІ клас. Това сочат данни за брой ученици от І клас до ХІІ клас според изучаваните чужди езици съгласно училищния учебен план – раздел А, за изминалата учебната 2023/2024 година. Данните за тази настоящата учебна година все още се обобщават.
Вторият по популярност език е руският, който миналата година е изучаван от над 97 000 деца. След него се нарежда немският, избран от над 94 000 ученици.
По над 20 000 деца са избрали испанския и френския език, а над 6000 – италианския.
Източните езици също предизвикват интерес, като за изминалата учебна година китайският е изучават от над 900 деца.
Сред скандинавските езици от тази учебна година започва и изучаването на шведски език.
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg