Все по-често в практиката работодателите предлагат прекратяване на трудов договор по взаимно съгласие, предлагайки на работниците или служителите обезщетение на основание чл. 331 от Кодекса на труда. Това правно основание дава възможност за бързо и безпроблемно прекратяване на трудовите отношения, когато и двете страни са съгласни.
Тази форма на прекратяване е предпочитана от работодателите, защото им позволява да се разделят с работник или служител без продължителни правни процедури или спорове.
От друга страна, за работещите тази опция също може да бъде изгодна, особено ако са в процес на търсене на нови възможности или искат да избегнат по-дълги срокове на предизвестие.
Важно е обаче и двете страни внимателно да преценят условията на такова прекратяване. Работникът или служителят трябва да е наясно с размера на обезщетението и потенциалните последици за правата му, свързани със социално осигуряване и безработица.
Колко заплати всъщност могат да поискат работещите и служителите от работодателя в тази хипотеза?
Съгласно Кодекса на труда, работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието. Ако работникът или служителят приеме предложението, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението. Т.е. уговарянето на размера на обезщетението зависи от волята и на двете страни. Горна граница за обезщетението законът не е предвидил. Ако обезщетението не бъде платено в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, основанието за неговото прекратяване се смята за отпаднало.
За работодателя причините за прекратяване на трудов договор срещу обезщетение биха могли да бъдат много:
избягва да посочи причините за прекратяването; не съществува риск от съдебен спор, защото работникът писмено се съгласява за прекратяването; не носи риск на работодателя дори при взаимоотношения с работещи на безсрочен трудов договор, ползващи закрилата от уволнение.
Работещите, от своя страна, предпочитат този вариант на прекратяване на трудовите взаимоотношения, когато имат възможност да уговорят по-голям размер на сумата, която ще изплати работодателят, в сравнение с тази, която биха получавали като обезщетение, ако бъдат съкратени на друго основание от Кодекса на труда и се регистрират в съответната Дирекция „Бюрото по труда“ като безработни.
Друга основна причина за работещите да изберат да прекратят работа по взаимно съгласие по инициатива на работодателя срещу уговорено обезщетение, е, че вече имат договорка да започнат нова работа, и предпочитат да се възползват максимално от предоставените законови възможности и евентуалното благоразположението на работодателя им, с когото преговарят за изплащане на съответната сума.
Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
Справка: чл. 331 и чл. 228 от Кодекса на труда
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg