Социалните придобивки са важен инструмент за насърчаване на мотивацията, удовлетвореността и лоялността на работниците и служителите. В условията на динамичен пазар на труда и нарастващи социални очаквания работодателите все по-често прибягват до различни форми на допълнително подпомагане. Един от въпросите, които възникват в практиката, е дали тези придобивки могат да се предоставят не в пари, а под формата на стоки, услуги или други натурални форми. Настоящият текст разглежда правната уредба и възможностите за такъв подход според българското трудово законодателство.
Кодексът на труда в България регламентира правна възможност
работодателите да прилагат и развиват социална политика в предприятията и организациите, чрез която да осигуряват и частично да задоволяват социално-битовите и културните потребности на работниците и служителите (СБКО). Тъй като тази политика се финансира със средства на работодателя или се използват и други източници за нейното осъществяване, тя силно зависи от финансовото и икономическото състояние на предприятието или организацията. Поради тази причина и законът не определя нито минимален, нито максимален размер на тези средства.
Средствата за СБКО могат да бъдат под формата на парични суми, услуги, мероприятия или да имат натурално изражение.
Работодателят може самостоятелно или съвместно с други органи и организации да осигурява на работниците и служителите:
- организирано хранене съобразно рационалните норми и специфичните условия на труд;
- търговско и битово обслужване, като изгражда и поддържа търговски обекти и бази за услуги;
- транспортно обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно;
- бази за дълготраен и краткотраен отдих, физическа култура, спорт и туризъм;
- бази за културни занимания, клубове, библиотеки и други;
- подпомагане на младите и на новопостъпилите работници и служители;
- задоволяване на други социално-битови и културни потребности.
Няма пречка, ако формата на социално подпомагане предполага отпускането на определена парична сума, тя да бъде изплатена заедно с трудовото възнаграждение на работника или служителя.
Средствата за СБКО обаче не могат да се приравняват по своята същност на трудово възнаграждение или на допълнително трудово възнаграждение със задължителен характер за предоставянето му. Средствата за СБКО нямат характер и на допълнително материално стимулиране (ДМС).
Осигуряването на СБКО не е изрично задължение на работодателите, а само възможност,
чиято цел е те допълнително да могат да подпомагат, стимулират и мотивират работниците и служителите си. Въпросът за предоставяне на средства за СБКО е предоставен на преценката на всеки работодател или на евентуалното поемане на подобни задължения в колективен трудов договор.
Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол.
Възможността за предоставяне на социални придобивки в натура е регламентирана в българското трудово законодателство и представлява гъвкав инструмент за работодателите да отговорят на различни потребности на персонала. Въпреки че не са задължителни, тези придобивки играят важна роля в изграждането на по-добра работна среда и в утвърждаването на социално отговорни практики. Работодателите следва да подхождат балансирано, справедливо и прозрачно при прилагането на такава политика, като вземат предвид и възможностите за договаряне в рамките на колективното трудово договаряне.
Свързани статии:
Уважаеми читатели, в. „Аз-буки“ и научните списания на издателството може да закупите от НИОН "Аз-буки":
Адрес: София 1113, бул. “Цариградско шосе” № 125, бл. 5
Телефон: 0700 18466
Е-mail: izdatelstvo.mon@azbuki.bg | azbuki@mon.bg
