„Тревненска школа“ още чака покрив

През април тази година пожар, възникнал при късо съединение, изпепели покрива на Националната гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“. Ще имат ли покрив над главите учителите и учениците през новата учебна година? С този въпрос се обърнахме към директора на гимназията в Трявна Орфей Миндов.

Оказа се, че засега има само временен покрив,

изграден след пожара благодарение на спонсорите и фирмите изпълнители. Но това е краткотрайно решение от дървесни OSB плоскости и водоустойчиви мушами. Затова ръководството на гимназията възлага на архитект да разработи идеен проект. С него Министерството на културата, към което е гимназията в Трявна, може да кандидатства пред Междуведомствената комисия по бедствия и аварии за осигуряване на средства за истински покрив.

Проектът е подаден още на 17 юни в Министерството на културата, а след това и в Междуведомствената комисия. Оттогава няма никаква реакция по този въпрос.

„Цялото лято мина, очаквах да се вземе по-бързо някакво решение, случаят е неотложен, но за съжаление, тънем в пълна неизвестност“, казва директорът Орфей Миндов.

Фирмите изпълнители дават гаранция, че

с временния покрив може да се изкара само 5 – 6 месеца максимум.

Но дали това е така, никой няма представа. Заради проливен дъжд преди десетина дни пак се появяват течове. Всъщност бързата реакция на спонсори и фирми е целяла наистина временно решение, за да не тече вода вътре в сградата, когато вали.

„В противен случай можеше да протече до първия етаж, да се наводнят и резбованите тавани – подчертава директорът. – Има изключително големи поразии с паркетите, всичките са надути. И не мога да почна да ги оправям, докато не се сложи постоянен покрив.“

Орфей Миндов контактува всяка седмица с ресорния заместник-министър на културата Георги Султанов,

за да напомня за проблема, но реално нещата не зависят от волята на зам.-министъра. Остава единствено да се чака събиране на Междуведомствената комисия, като след нейно решение Министерството на културата ще обяви обществена поръчка за фирма изпълнител. Към момента на разговора ни обаче няма насрочено заседание на Междуведомствената комисия.

„Но кога ще стане, не знам, просто съм отчаян, честно казано – казва Миндов. – 15 септември идва, цялото лято мина и нищо не се прави.“

През учебната 2024/2025 г. учениците завършват теоретичните дисциплини в Основно училище „Проф. Пенчо Райков“.

Но това е доста неудобно. Учениците ходят по петнадесет минути до основното училище за часове по общообразователни предмети, после се връщат в гимназията. За практическите занятия ги събират в голяма работилница и няколко странични ателиета, отделени от общежитието. За щастие, работилниците не са засегнати от пожара и в тях може да се водят практически упражнения. Двете изложбени зали също са съхранени, но ако продължава да не се прави нищо за покрива, експонатите ще бъдат застрашени.

Сега от фирмите, направили временния покрив, ще закърпят местата, през които протича и той. Но за директора това не е решение.

„Още повече че сега на 15 септември идват децата и ще завалят въпроси от родителите – казва директорът. – Какво ще им отговоря на тези деца и на техните родители? Напрежението върху учителите, децата и родителите ще е огромно.“

Неразбориите около покрива се отразяват и на приема на ученици,

защото тази година има по-малко кандидати. Тези при заварено положение няма къде да ходят и ще трябва да изкарат докрай курса на обучение. Но новите попълнения, ако имат опция да отидат на друго място, вероятно ще го направят. Освен това, ако постои по-дълго без покрив, сградата на гимназията ще стане опасна.

Директорът подчертава, че временният покрив е спасил сградата засега. В противен случай, изградената на няколко етапа от 1920 и до 1932 г. сграда е можело да се срине. Горните етажи са гредоред, а при пожара покривът от 800 кв. м изгаря за половин час.

Още една тема в момента вълнува директора Орфей Миндов –

предложените промени в учебните програми и в Закона за предучилищното и училищното образование, които засягат обучението в специализираните училища по изкуствата.

„Преди десетина дни направихме най-накрая среща с министъра на образованието и науката Красимир Вълчев, той чу нашите аргументи и ги прие“, казва Орфей Миндов. Според него предлаганите промени може и да са удачни за общообразователните предмети, но има опасност да разбият професионалното образование, особено в сферата на изкуствата, и специализираната професионална подготовка в художествените училища да се превърне в самодейност. А гимназията в Трявна е училище с традиции, нейните възпитаници захранват всички културни институции в страната.

„Не може да се разбутва целият сектор, за да се реши друг проблем, който идва по-скоро от основното образование. При нас практиката е най-важна. Как с два часа в VIII клас ще дадеш специалност на едно дете!? – пита директорът. – Още повече че втората матура е по теория на професията и история на изкуствата, за което са отделени малко часове. По другите матуритетни предмети часовете са много повече и това поставя учениците в гимназията в неравностойно положение.“

Той връща лентата назад и отбелязва, че

когато настоящият Просветен закон влиза в сила преди години, също се променят учебните планове.

Около 20 – 30 процента се увеличават часовете за общообразователна подготовка за сметка на специализираната. И тогава отново има среща, но на ниво заместник-министри в МОН. Отнетите часове не се възстановяват на гимназиите по изкуства и другите професионални училища, но те получават правото за сметка на седмичната натовареност да си запазят същия брой часове по специалност. Това обаче натоварва много учениците в професионалните училища, тяхната заетост е 40 часа седмично. И няма накъде да се варира по тази линия, коментира Миндов.

Директорът си спомня, че като ученик е учил по два часа български език от VIII до XII клас и не смята, че е по-неграмотен заради този факт. Сега в VIII клас учат български език по 3 – 4 часа, а предложението за промяна е да се учи по три часа и половина от IX до XII клас. По същия начин се предлага и увеличаване на часовете по математика, както и на всички предмети от общообразователния цикъл – история, география, физика, химия. Това би намалило доста часовете по специалните предмети и затова предложението трябва да се коригира, смята директорът на Националната гимназия по приложни изкуства в Трявна.