Училище за… лешояди

Д-р Волен Аркумарев от Българското дружество за защита на птиците е тазгодишният лауреат на Европейската награда за млади учени в опазването на природата, която се присъжда от Европейската организация за консервационна биология (SCB Europe). Отличен е за изключителния си принос към опазването на грабливите птици чрез научни иновации, международно сътрудничество и лидерство във възстановяването на застрашени видове в Европа, Близкия изток и Африка. Той е доктор по екология с дисертация върху пространствената екология на белоглавия лешояд и е  ръководител на проекта „Живот за сокола“. Координатор е на програмата за възстановяване на популацията на египетския лешояд в България по проекта „Нова надежда за египетския лешояд“.

Египетският лешояд е една от най-редките хищни птици в Европа.

В миналото у нас са се срещали стотици двойки от този вид, но в резултат на различни заплахи, най-вече свързани с човешката дейност, неговата популация на Балканския полуостров започва стремглаво да намалява. Изследванията, които правят учените през последните 15 години, показват, че ако не се вземат спешни мерки за опазването на този вид, до 2035 – 2040 г. той ще изчезне напълно от Балканите.

„В резултат на тези проучвания от Българското дружество за защита на птиците започнахме мащабен международен проект „Нова надежда за египетския лешояд“. В него участват експерти от повече от десет държави от Балканския полуостров и по целия миграционен път на този вид в Близкия изток и в Африка“, разказва д-р Волен Аркумарев.

Инициативата има за цел да се приложи комплексен подход. Първо да се изследват заплахите, защото учените ги познават сравнително добре и са ги изследвали на Балканите и в България, но много малко се знае за заплахите по миграционния път.

Затова през първите години на Проекта се правят  проучвания, които младият учен координира в държавите от Близкия изток и Африка. Установяват се едни от най-сериозните заплахи за този вид птици – нелегалното им избиване се среща най-често в Близкия изток. Това се случва в държави като Сирия, Ливан, Йордания. А в местата за зимуване в Африка най-сериозна заплаха се оказва използването на отровни примамки, например в Етиопия, където често има и токови удари. В Централна Африка пък местните хора използват лешоядите и други видове птици за различни ритуали и магии.

„Убиват ги и ги продават на пазари, където ги купуват, за да се използват в тези ритуали – уточнява Волен Аркумарев. – С партньорските организации по проекта начертахме план с конкретни мерки, които да се приложат, за да смекчат тези заплахи.“

Макар проектът да е с едва петгодишна продължителност, резултатите вече са налице.

Популацията на египетски лешояди у нас за първи път от 40 години показва увеличение. Това означава, че тези дейности дават резултати. В момента в страната ни гнездят тридесет и пет двойки от този световно заплашен вид. Тази позитивна тенденция е голям успех за цялата природозащитната дейност не само в България, но изобщо в цяла Южна Европа, подчертава ученият.

Прилаганите мерки са базирани на научни изследвания. Участниците в проекта започват и програма за подсилване на вида. Различни зоопаркове в Европа, в които успяват да се размножат египетски лешояди, подкрепят програмата, като изпращат всяка година по 2 – 3 малки. Учените ги адаптират към българската природа и ги освобождават.

„Това също даде много добри резултати – категоричен е д-р Аркумарев. – Методите, които използвахме за освобождаване, показаха, че птиците, които се  адаптират и освобождават, имат доста висок индекс на оцеляване и свикват с живота в дивата природа. Само няколко години след като стартирахме тази програма, вече имаме първи екземпляри, които се размножават в природата. Тази година четири птици отгледаха четири малки в природата, което е добро постижение. Вече са публикувани част от тези резултати и колеги от други държави проявяват интерес да прилагат тези методи за опазването на вида и на други места в Европа.“

А как точно се адаптира малко лешоядче, дошло от зоопарк?

„Това е наистина много интересен процес, защото малкото, излюпено в зоопарк, изобщо не познава дивата природа, изпълнена с опасности. Инстинктите им трябва да са развити, за да умеят да оцеляват“, казва Волен Аркумарев.

Затова учените правят голяма волиера, разположена на площадката, където им оставят храна. Така птиците от клетката наблюдават дивите лешояди, които идват да се хранят, и свикват с тяхното поведение. Волен и неговите колеги наричат това място „училище за лешояди“, защото птиците преминават през няколко много важни етапа преди освобождаването. Те привикват да идентифицират храната, която ще намират в природата. В зоопарка ги хранят обикновено с еднотипна храна – или бели мишки, или пиленца. Но в природата никъде няма да им сервират това меню. Затова Волен и колегите му събират каквото намерят – блъсната на пътя змия, някой таралеж или костенурка. Това е част от естествената храна на вида у нас и затова учените я предлагат на младите птици, докато са в клетката. В началото те се стъписват, особено като видят смачкана на пътя костенурка.

Те не разпознават, че това е храна. И трябва време, за да свикнат, но това е много важно, за да могат след освобождаването си веднага да се научат да откриват храна.

В клетката е поставено и голямо сухо дърво.

Защото птиците в зоопарковете са свикнали да кацат на такива, направени от човека съоръжения. Самото кацане на дърво изисква доста по-различни движения и е много важно птиците първо да се научат как да го правят, преди да бъдат освободени. Те трябва да свикнат, че дървото е безопасното място да прекарат нощта. Защото, преди да се направи тази иновация, птиците често след освобождаване остават първите няколко дни да нощуват на земята, което е много опасно –  в района има чакали, лисици. Орнитолозите дори губят две птици – едната е нападната през нощта от лисица, а за другата така и не става ясно как е убита.

Но след като поставят това голямо сухо разклонено дърво, птиците много добре го приемат и последните години не е имало загуби на птици след освобождаване.

„И точно оттам ми хрумна идеята да го наречем „Училище за лешояди“, защото видяхме, че на практика те минават този курс на обучение как от зоопаркови да станат птици, годни за живот в дивата природа“, разказва д-р Аркумарев.

А как се справят неговите колеги с използването на лешоядите за ритуали?

Оказва, че в Нигерия лешоядите почти напълно са изчезнали. И не само тези видове, които мигрират от България до там, а изобщо местните видове, които са почти изчезнали заради незаконния улов. И сега бракониери пътуват до съседните държави като Нигер, Чад, Камерун, Буркина Фасо, където все още има популации, за да ги продават в Нигерия.

Колегите на Волен провеждат проучвания сред местните общности и се оказва, че различни части от лешояди – например перата, главите, дори мозъците им се използват в ритуали, свързани с придобиване на способности да се вижда в бъдещето, или за подобряване на плодовитостта на жените. Учените започват да работят с тези, които се наричат народни лечители и които предписват тези части от лешояди.

От екипа по проекта търсят алтернативи, защото на всички им е ясно, че популациите на лешоядите намаляват и ако продължават с тези темпове, напълно ще изчезнат. Учените успяват да идентифицират продукти с растителен произход,  които имат същите качества и могат да се използват за същите цели.

Накрая публикуват наръчник, в който описват всички тези растения, къде могат да се намерят, за какво точно да се използват според народните лечители, така че да се намали потребността да се избиват птиците.

„Засега това дава доста добри резултати, защото колегите там проведоха проучване в началото и в края на проекта и установиха спад с 60% на лешоядите, които се продават на пазарите. Това показва, че има напредък в тази област“, споделя младият учен.

Всички птици, които се освобождават в природата, са маркирани с пръстени и са им поставени GPS предаватели.

В нашата страна са се срещали четири вида лешояди. Египетският е най-дребният и единственият, който извършва далечни миграции до Африка. Освен него се срещат белоглавият лешояд, черният лешояд, който е най-голям, и брадатият лешояд.

„Черният и брадатият лешояд са били напълно изтребени у нас – казва Волен Аркумарев. – Но сега, в резултат на нашите усилия и на колеги от „Зелени Балкани“, които имат програма за възстановяване на тези видове, черният лешояд се е завърнал успешно и популацията му се увеличава на няколко места в страната. Тази година се правят първите стъпки към завръщането и на брадатия лешояд, който е и символ на българската природозащита. Така че завръщането му у нас е изключителен момент, за който поколения орнитолози и природозащитници са мечтали да се случи.“

„Моят интерес към животните и към дивата природа е от съвсем малко дете – казва д-р Волен Аркумарев. –  Живеехме на село. В началото ме привличаха таралежите и влечугите – змии, гущери, смокове. Баща ми ме научи как да хващам змии. Беше ми интересно. Улавях различни животни, хранех ги няколко дни и ги пусках обратно. Но постепенно започнах да обръщам все повече внимание на птиците. Те са по-лесни за наблюдаване и в България има доста по-голямо богатство от видове птици. Когато бях в VI клас, вече живеехме в Хасково, учителката по биология ни каза, че се организира олимпиада по орнитология. Тогава вече имах доста енциклопедии за птици и си казах, че това е моето нещо. Оказа се, че олимпиадата се организира от Българското дружество за защита на птиците, където станах доброволец.“

Свързани статии:

Без граници за науката От микросвета до Космоса Четворка Филдсови медалисти Скъпо начинание? Не, скъпа необходимост