Държавата продължава подкрепата за млади учени

Държавата продължава стимулирането и насърчаването на научната работа в приоритетни области чрез подкрепа на кариерното развитие на изследователите в България с публикувания за обществено обсъждане проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на Национална програма „Млади учени и постдокторанти – 3“. Предвижда се тя да има продължителност от 2026 г. до края на 2029 г. Индикативният бюджет е 8 000 000 евро, предоставен еднократно на бенефициерите през 2026 г.

Предоставянето на еднократно финансиране ще позволи непрекъснатост на дейностите и ще предотврати възникването на т.нар. финансова дупка между отделните етапи на Програмата, се посочва в проекта.

Финансирането по Програмата ще се извършва в рамките на предвидените в държавния бюджет средства за изпълнение на Националната стратегия за развитие на научните изследвания.

Те ще се предоставят чрез бюджета на Министерството на образованието и науката на бенефициерите – държавни висши училища и публични научни организации с програмна акредитация за образователната и научна степен „доктор“ и с интензивност на научна продукция (брой публикации на учен общо за последните три завършени календарни години над единица съгласно информация, получена от базите данни Web of Science и Scopus).

Средствата по Програмата се разпределят към получателите пропорционално на интензивността на научната им продукция и на броя на научноизследователския им състав (изследователи с образователна и научна степен „доктор“ и тези, заемащи академичните длъжности асистент, главен асистент, доцент и професор), назначен на трудов договор към края на 2024 г., по информация, получена от Националния център за информация и документация.

Националната програма е разделена на два модула – „Млади учени“ и „Постдокторанти“. Разпределението на средствата по двата модула става от организацията бенефициер, като за изпълнението на първия модул се отделят най-малко 50% от предоставените средства, а за втория – минимум 20%. При липса на кандидати за единия модул средствата могат да се пренасочат към другия.

По модул „Млади учени“ са допустими разходи за месечни възнаграждения на млади учени, като средствата могат да бъдат използвани както за основни месечни възнаграждения на новоназначени, които не могат да бъдат по-малко от 80% от назначените млади учени по модула, така и за допълнителни месечни възнаграждения на вече назначени в организацията бенефициер млади учени (до 20% от назначените).

Месечни възнаграждения на новоназначени млади учени не са по-ниски от 150% от минималната работна заплата за страната с включени средства за осигуровки за сметка на работодател. Назначаването е на основен трудов договор на пълен работен ден при 8-часова ангажираност.

Допустими са и допълнителни месечни възнаграждения на вече назначени млади учени, като размерът им се изчислява пропорционално на действителната часова ангажираност спрямо горното възнаграждение, с включени средства за осигуровки за сметка на работодател. Назначението е с анекс към основния трудов договор при минимум 4-часова ангажираност.

За изпълнение на научноизследователските задачи могат да се използват до 20% от цялата сума на гранта – за командировки, закупуване на материали, консумативи, специализирано оборудване, информационни продукти, компютри, принтери, публикации в списания с отворен достъп и др.

По модул „Постдокторанти“ задължително се кандидатства с подаване на проектно предложение в организацията бенефициер, което да отговаря на следните изисквания: да е в актуална тематика и на високо научно ниво, да са представени детайлна работна програма за периода на проекта и подробен финансов план, придружен с обосновка. Предложението се подава на български и/или на английски език в съответствие с разработените от организацията бенефициер насоки за кандидатстване. Срокът за изпълнение на проектното предложение е до 12 месеца с възможност за продължение в рамките на периода на изпълнение на Програмата.

Освен това по модула се изисква минимум 80% от назначените постдокторанти по него да са външни за организацията бенефициер. В случаите, в които организацията, от която мигрират, е висше училище или научна организация от страната, тя трябва да даде съгласие за участие в Програмата, както и да поеме ангажименти за пускане на кандидата в неплатен отпуск при запазване на щатното му място и използване на освободения финансов ресурс за стимулиране на млади учени.

Допуска се 20% от назначените постодокторанти по модула да са служители на организацията бенефициер.

Средствата по модула могат да бъдат използвани както за основни месечни възнаграждения на новоназначени постдокторанти, така и за допълнителни месечни възнаграждения на вече назначени в организацията постодкторанти.

За новоназначени в организацията бенефициер постдокторанти заплащането е не по-ниско от 250% от минималната работна заплата за страната и не по-високо от 300% от минималната работна заплата за страната (с включени средства за осигуровки за сметка на работодател). Назначението е на основен трудов договор на пълен работен ден при 8-часова ангажираност.

За допълнителни месечни възнаграждения на постдокторанти, служители на организацията бенефициер – изчислява се пропорционално на действителната часова ангажираност спрямо горното възнаграждение. Назначението е с анекс към основния трудов договор при минимум 4-часова ангажираност.

До 15% от средствата по проекта могат да се използват за мобилност – за командировки (пътни, дневни и квартирни), теренна работа, заплащане на такси за правоучастие в научни форуми.

А до 25% от средствата по проекта могат да се използват за материали и консумативи, необходими за осъществяване на научните изследвания в приемащата организация бенефициер и за публикации в списания с отворен достъп.

При назначаване на постдокторант от друга държава или от друго населено място от това на организацията бенефициер се отпускат допълнително до 500 евро месечно за квартирни разходи.

Заложените показатели за изпълнение на Програмата предвиждат за целия ѝ срок да бъдат подкрепени 1000 млади учени, да бъдат финансирани 800 гранта на постдокторанти, да се направят 1500 публикации в издания, индексирани и реферирани в Scopus и/или Web of Science, с участие на млади учени и постдокторанти, финансирани по Програмата. Освен това като резултат се залагат 10 заявки за патенти/полезни модели с участието на млади учени и/или постдокторанти, финансирани по Програмата, тяхно участие в 500 международни конференции, семинари и работни срещи, 110 защитени докторски дисертации и 30 финансирани научни проекта по програми на ЕС или други международни грантови схеми, подкрепени по Програмата.

В резултат от реализирането на Програмата се очаква постигане на устойчиво увеличаване броя на младите хора, занимаващи се с научна дейност, и намаляване на „изтичането на мозъци“ след придобиване на образователната степен „магистър“ и образователната и научна степен „доктор“, както и създаване на среда за обмен на научни идеи, реинтеграция и реализация на млади и перспективни учени и насърчаване на изследователската им дейност в България.

Изводи от първите две издания

Изпълнението на първите две издания на Програмата за подкрепа на млади учени се наблюдава и координира от вътрешноведомствена комисия в МОН. А резултатите от анализа потвърждават, че те постигат заложените цели.

Първата програма – „Млади учени и постдокторанти“, се реализира от 2018 до 2021 г., като общият ѝ бюджет за възнаграждения на участниците бе в размер на 15 млн. лв. За периодите 2018/2019 г. и 2019/2020 г. по нея са стимулирани над 1000 млади учени и над 850 постдокторанти от общо 17 организации бенефициери. За периода на изпълнение най-голям брой млади учени са подкрепени в Българската академия на науките – 371, а най-голям брой постдокторанти – в Софийския университет – 281.

Индикаторите за изпълнението, като брой публикации в индексирани и реферирани издания, участия в конференции, извършени проучвания и изследвания, в повечето случаи надвишават заложените.

В резултат през 2022 г. Министерският съвет одобри програмата „Млади учени и постдокторанти – 2“ с бюджет от 15 млн. лв., разпределен на два етапа по 18 месеца. Срокът на Програмата е до 31 декември. Данните от първия етап на изпълнение показват, че са класирани общо 30 бенефициери по нея, между които БАН, Селскостопанската академия, Военномедицинската академия, Националният център по заразни и паразитни болести, Националният институт по метеорология и хидрология и 25 държавни висши училища. Със средствата за първия етап са подкрепени общо 479 млади учени и 342 постдокторанти.