Българските ученици с 421 точки по природни науки в PISA 2025

„Резултатите от международното изследване PISA 2025 показват, че в българския образователен модел, такъв, какъвто е в момента, има проблем“, заяви министърът на образованието и науката проф. Георги Вълчев при представянето на резултатите от проучването. По думите му

натрупаните проблеми трябва да бъдат назовани открито, за да могат да бъдат намерени верните решения.

Общо 6830 български ученици от 211 училища участваха в PISA 2025. Те представляват близо 58 000 свои връстници в страната. В световен мащаб в най-голямото международно изследване на постиженията на 15-годишните се включиха над 760 000 ученици от 91 държави и региони.

Резултатите показват продължаващ спад на постиженията в международен мащаб.

Спрямо предходния цикъл средният резултат за държавите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) намалява с 3 точки по природни науки, с 15 по четене и с 9 по математика.

Българските ученици постигат 421 точки по природни науки (средно 482 т. за ОИСР), 387 по четене (461 т. за ОИСР) и 405 по математика (463 т. за ОИСР). Последните два резултата са най-слабите досега и са съответно с 18 и 12 точки по-ниски от предходното изследване. Природните науки, които са водещата област в PISA 2025, остават най-силната от трите области за страната ни.

Средният резултат поставя българските ученици на ниво 2, което е базовото равнище на функционална грамотност. По математика резултатът също остава малко над този праг, докато по четене средното постижение вече е под ниво 2.

Министър Вълчев подчерта, че

отговорността за състоянието на системата е обща

и не бива слабите резултати да се приписват на едно или друго предходно управление.

Според него PISA показва както проблеми в начина на преподаване и в учебното съдържание, така и задълбочаване на образователните неравенства.

Една от големите промени, които МОН ще подготви през следващата година, е в модела на финансиране на училищата и принципа „парите следват ученика“. Според министър Вълчев съществуващият модел е създал нездрава конкуренция за привличане на повече ученици, а въведените впоследствие коригиращи механизми са позволили на малките училища да оцеляват, но не и да се развиват.

„Проблемът не е само в добавяне на коефициент за качество. Проблемът е действително в смяна на този модел на финансиране, така че децата, независимо от кой регион са, независимо каква социална група представляват, да имат шанс за развитие“, посочи министърът.

Сред основните проблеми, очертани от PISA 2025, е именно силната зависимост между семейната среда и резултатите на учениците. Данните, представени от Института по образованието, показват

разлика от над 100 точки по природни науки между учениците с най-благоприятен и най-неблагоприятен социално-икономически статус.

По четене и математика разликата е близо 90 точки.

Допълнително предизвикателство е езиковата бариера. Над 10% от изследваните български ученици са с майчин език, различен от българския, като при тях се отчита сериозно изоставане и в трите области. Затова МОН предвижда допълнителни мерки още в предучилищното образование, както и подкрепа и подготовка на учителите за работа с тези деца.

Знанието трябва да може да се прилага

„PISA не измерва знанията на нашите ученици. PISA измерва доколко те могат да ги приложат тези знания в реалния живот“, подчерта заместник-министърът на образованието и науката д-р Таня Панчева.

Само 43% от българските ученици достигат или надхвърлят базовото ниво 2 по математика,

а при четенето делът е около 42%. Това не означава, че учениците не могат да четат и пишат, уточни д-р Панчева, а че срещат трудности при анализа на информация, установяването на причинно-следствени връзки и преценката за надеждността на различни източници.

Тя даде и конкретни примери за дефицитите. Ученик може да знае как се изчисляват проценти, но да не успее да сравни две търговски оферти и да прецени коя е по-изгодна.

Може да напише интерпретативно съчинение, но да срещне затруднение да сравни информация от блог и от авторитетна институция и да установи коя е достоверна.

По природни науки може да възпроизведе определението за фотосинтеза, но да не успее да обясни защо растения, поставени при различни условия, се развиват различно.

Затова една от посоките за промяна е засилване на междупредметните връзки.

„Задачите по математика не трябва да остават само в часа по математика. Четенето с разбиране не бива да го възприемаме като нещо, което е само в часовете по български език и литература“, заяви заместник-министър Панчева.

МОН обмисля създаването на национална програма, която да подпомогне работата за развиване на тези умения.

Интегрирано НВО и след VII клас

Промяна се предвижда и при националното външно оценяване. След въведения интегриран изпит по математика в X клас през тази година предстои първият интегриран изпит по български език и литература за десетокласниците.

След анализ на резултатите и опита от тези изпити МОН предвижда постепенно подобен модел да бъде въведен и при националното външно оценяване след VII клас.

Според д-р Панчева

изпитът в края на даден образователен етап оказва силно влияние върху начина, по който работи цялата система.

По думите ѝ опитът с интегрирания изпит по математика вече е накарал учителите по този предмет и по природни науки да планират съвместно работата си и да търсят повече междупредметни връзки.

Промените ще вървят успоредно с преработването на учебните програми и впоследствие на учебното съдържание и учебниците. Целта, по думите на министър Вълчев, е

да бъде прекъснат моделът, при който учениците трупат фактологични знания за изпит и скоро след това ги забравят.

Учебниците също трябва да бъдат освободени от излишната фактология и да поставят по-силен акцент върху знанията, необходими за разбиране на съответната област.

Учителят, ученикът и семейството отново във фокуса

Друга група мерки ще бъде насочена към дисциплината и училищната среда. МОН подготвя комплекс от предложения, който ще бъде представен за обществено обсъждане още следващата седмица. Той ще включва промени в санкционния режим, но министър Вълчев подчерта, че санкциите, сами по себе си, не могат да решат проблема.

„Нямаме намерение да връщаме старите времена“, заяви просветният министър и посочи, че трябва да бъде намерен балансът между необходимата дисциплина и училището като място, където децата се чувстват добре.

Според него три основни фокуса трябва да бъдат върнати в центъра на образователната система – учителят, ученикът и семейството. Учителят трябва да се чувства защитен и резултатите от работата му да бъдат оценявани обективно, като се отчита и началното равнище на учениците.

За всяко дете трябва да се проследяват не само дефицитите, но и силните страни,

а връзката между училището и семейството трябва да бъде възстановена.

Данните от PISA показват и положителен резултат за работата на българските учители.

Над 70% от учениците у нас посочват, че получават необходимата подкрепа от своите преподаватели

– резултат, който според Института по образованието е сравним с добрите практики в държавите от ОИСР.

В същото време, само 60% от родителите и настойниците редовно проявяват интерес към това какво е правило детето им в училище. А дори само постоянно задаваният от тяхна страна въпрос „Какво прави днес в училище?“ увеличава с 12 точки резултатите на детето. Увеличението е още по-голямо, ако родителят се ангажира да помага за домашните, и проявява интерес към случващото се в класа на детето си.

МОН ще анализира и ефективността на програмите за квалификация на педагогическите специалисти.

Предвиждат се нормативни промени, както и проследяване доколко придобитото при обученията действително се прилага в класната стая и води до по-добри резултати за учениците.

Министерството ще започне и срещи във всички области на страната с учители, директори, родители и училищни настоятелства. Те трябва да подпомогнат изработването на промените във финансирането и останалите мерки.

„Това не е тема, която трябва да отшуми за седмица“, подчерта министър Георги Вълчев.

Според него промяната изисква постоянен анализ и корекции, защото се променят както децата, така и обществото и средата, в която функционира образователната система.

Следващият цикъл на PISA ще се проведе през 2029 г. Сред допълнителните области тогава ще бъдат медийната грамотност и грамотността при работа с изкуствен интелект.

Експертите от Института по образованието подчертаха, че това още по-силно поставя във фокуса необходимостта училището да развива критическо мислене – учениците да могат да проверяват информацията, да задават въпроси, да оценяват аргументи и да използват новите технологии като инструмент за учене.