Следи от най-ранните животни са разкрити в древна приливна равнина

Нови открития на следи от фосили от половин милиард годишните камбрийски приливни равнини в Уисконсин на обект, наречен Блекбери Хил, продължават да рисуват картината на някои от най-ранните животни, стъпили на сушата, и с какво може да са се хранили, предава nauka.offnews.bg.

Следи и телесни фосили от Блекбери Хил вече разкриват самоличността на животното – роднина на многоножките, наречено еутикарциноид (Euthycarcinoidea), което е образувало пътеката Protichnites, което буквално означава „първи отпечатъци“.

Самоличността на това животно озадачава палеонтолозите повече от 150 години.

Върху тези приливни плитчини са открити и телесни фосили на ракообразно, наречено филокарид (Phyllocarida), както и хиляди добре запазени следи от фосили, произведени от различни членестоноги и мекотели.

Една от новите следи, Climactichnites blackberriensis, е голяма диря, която вероятно е оставена от неидентифицирано мекотело, което си проправя пътека, докато напредва по приливната равнина. Важно е да се отбележи, че се вижда как е спряло, за да се нахрани с  медуза (Scyphozoa), заседнала на брега.

Парчета материал (класти) са разпръснати из района, а в близост се наблюдават сцифозои – „същински медузи“ (Scyphozoa), клас медузи от тип мешести.

Ако се тълкува правилно, това би било първото фосилно доказателство за животно, хранещо се с медуза, в камбрийска приливна равнина. Също така, приливите и отливите  може да са били стимул за определени животни да излязат на брега и да започнат процеса на заселване.

Други нови фосилни следи включват следа от евентуален многощетинков червей, включително отпечатъци от неговите параподии (крайници), и най-старото наличие на Stiallia pilosa (вероятна следа от хранене на членестоноги, като например еутикарциноид).

Изследователите Кенет Гас (Kenneth C. Gass) от Обществения музей в Милуоки и Нора Нофке (Nora Noffke) от Университета „Олд Доминиън“ публикуват наскоро своите открития в Journal of Paleontology.

Авторите също така представят доказателства, предполагащи, че някои пътеки може да са били образувани от определен вид изчезнали примитивни членестоноги, наречени агласпидиди (Aglaspidida), чиято шиповидна опашка е била раздвоена близо до края си.

„Това показва, че камбрийските приливни равнини са били по-богати, отколкото си мислехме. Изглежда, сякаш всички тези животни са се събирали в приливните равнини, просто нетърпеливи да се измъкнат към сушата“, коментира Гас.

На мнение е, че повече таксономично и поведенческо разнообразие в тези приливни равнини със сигурност ще се появи наяве с по-нататъшна теренна работа и анализ на материалите.

Свързани статии:

Австралопитекът Луси за първи път у нас Тайните на залива Тауклиман Непознат клон на живота: 8-метров организъм, живял преди 420 милиона години Научните изследвания под лупа