България е сред държавите в Европейския съюз с напреднала законодателна рамка за отворен достъп до резултатите от научни изследвания. Това се посочва в новия експертен доклад Open Access Policies in EU Member States and Beyond, изготвен за Европейската комисия, съобщава Пресцентърът на МОН. Документът анализира политиките във всички 27 държави членки на ЕС и осем държави извън Съюза.
В доклада
България е откроена като една от първите държави в ЕС, които съчетават законово право на учените за вторично публикуване със задължение за предоставяне на отворен достъп
до публикациите, създадени в резултат от публично финансирани научни изследвания.
Българската нормативна рамка позволява това да става без период на ембарго, което дава възможност резултатите да бъдат достъпни непосредствено след публикуването им.
Тези възможности бяха разширени с приетия през 2024 г. Закон за насърчаване на научните изследвания и иновациите. Той предвижда авторите на публикации да предоставят цифрово копие за публикуване в определено хранилище. Националната инфраструктура за това се осигурява чрез Българския портал за отворена наука, поддържан от Националния център за информация и документация.
Докладът отчита и значителното развитие на Българския портал за отворена наука.
Според представените данни към януари 2026 г. в него са налични 105 329 публикации с отворен достъп, а регистрираните учени са 5656. За сравнение, година по-рано публикациите са били 73 759, а регистрираните потребители – 4292.
Докладът препоръчва държавите членки да продължат развитието на политики за незабавен отворен достъп до публично финансирани научни публикации, устойчиви национални инфраструктури и по-добро управление и споделяне на научни данни.
Сред препоръките са и насърчаването на модели за научно публикуване без такси за авторите и читателите (т.нар. Diamond Open Access), свързването с Европейския облак за отворена наука (EOSC) и интегрирането на принципите на отворената наука в системите за оценяване на научната дейност.
