Къде е пресечната точка между математиката и комиксите

За пета поредна година конкурсът „Добрите практики на фокус“ събира, описва и популяризира новаторски примери от работата на учителите в България. Организатори са фондацията „Заедно в час“ и образователният сайт prepodavame.bg. Тази година акцентът е поставен върху STEM образованието, което преобразява учебния процес, като свързва знанието с реални проблеми и решения.

Национално издателство „Аз-буки“ продължава да представя добри идеи на учители от страната, тъй като вярва, че споделянето им в педагогическата общност променя образователната система.

В този брой разговаряме с Иван Луджов – учител по математика в 3. СУ „Марин Дринов“ в София. Той получи наградата на журито за практиката си „Комикси и математика, два пресичащи се свята“, в която с учениците си от VI, VII и IX клас изследват сложни парадокси и исторически събития, създавайки графични новели и комикси.

 

 

 

 

„Учебният комикс е много особена и много подценявана методика. За мен основната задача е да се създават мостове“, разказва учителят по математика Иван Луджов пред „Аз-буки“. Точно такива мостове изгражда той в класната стая, съчетавайки области, които на пръв поглед изглеждат трудно съвместими. Става въпрос за математически парадокси и изкуство, биографии на велики учени и графични новели, нерешени задачи и изкуствен интелект, които някак си намират място в един и същи учебен час.

С този иновативен подход той се опитва да покаже на младите хора, с които работи, че математиката не е нито прекалено абстрактна, нито трудна, нито просто скучна. Според Луджов монотонното решаване на задачи лесно може да създаде бариера между учениците и математиката. Затова търси друг път към знанието, минавайки през историята, въображението и създаването на собствен продукт.

Методиката „Учебен комикс“

не е нова и не е създадена от него. По думите му тя възниква още през 50-те години на миналия век, но дълго време среща редица трудности при прилагането. Една от тях е чисто практическа – създаването и рисуването на комикса отнема твърде много време и измества фокуса от самата история.

Днес технологиите, включително инструментите с изкуствен интелект, дават възможност този процес да изглежда по различен начин. Но за Луджов комиксът не е само интересна форма, с която да привлече вниманието на младите хора. Той е начин те да проучат дадена тема, да я разберат и след това да намерят собствен начин да я разкажат.

И така постепенно мостовете, които построява, не остават само между математиката и изкуството, а лека-полека се изграждат и между самите класове.

В началото Луджов прилага практиката с всеки клас поотделно, а след това започва да свързва работата им. Деветокласниците създават учебни материали за седмокласниците, седмокласниците – за шестокласниците, а най-малките подготвят постери, които през новата учебна година ще бъдат използвани от по-малки деца.

„Целта на задачата беше да създадем едно семейство“, казва Луджов. Точно така самият той разбира училището. За него то не трябва да е място, където отделните класове съществуват сами за себе си и връзката между тях изчезва веднага след края на учебната година, а място, където всички градят нещо заедно. Така възпитаниците му постепенно се превръщат от ползватели на учебно съдържание в негови създатели.

Сред разработените от тях продукти са учебни тетрадки, основани на истории и комикси. В една от тях например сюжетът е свързан с Рене Декарт и появата на Декартовата координатна система. Историята служи като основа, върху която са изградени задачи за следващите класове.

Според Луджов подобни материали имат още едно предимство и това е, че могат да бъдат съобразени с конкретната училищна среда.

„Дълбоко съм убеден, че всяко училище има своя специфика, своите особености както на децата, които учат там, така и на учителите, които преподават“, казва той.

Затова е на мнение, че универсалните учебни тетрадки невинаги могат да отговорят еднакво добре на потребностите на всички. Според него няма пречка, при спазване на държавните образователни стандарти и изисквания, училищата да разработват свои помощни материали, съобразени с особеностите на класовете.

Този негов възглед е свързан и с професионалния му опит. Преди да започне работа в столичното 3. СУ „Марин Дринов“, преподава в Професионалната гимназия „Христо Ботев“ в Долна баня. Така се среща отблизо и с предизвикателствата пред училищата в по-малките населени места и работата в двуезична среда.

Миналата учебна година е първата му в София, а сред най-ценните неща, които открива в новото училище, е свободата да експериментира.

„В това училище попаднах в екип от колеги и ръководители, които много активно възприемат училището като лаборатория, където трябва да намерим най-разумния, а в повечето случаи и нетривиален подход, за да подкрепим нашите ученици“, споделя учителят.

Търсенето на различни подходи не е изключение в училището.

Учителите там имат свободата да прилагат иновативни методи, и след това споделят един с друг кое и как работи. За Луджов именно обмяната на опит между учителите е изключително важно. „Защото няма педагогически подход, който да работи еднакво добре във всяка ситуация, с всеки клас и при всеки ученик“, обяснява той.

Това личи и в собствената му практика, за която получава наградата от „Добрите практики на фокус“ – „Комикси и математика, два пресичащи се свята“. През следващата учебна година той планира да надгради работата си и да даде още повече самостоятелност на младите хора. Иска те да проучват даден проблем, сами да търсят информация и решения, да създават продукт и след това да го представят. Според Луджов подобен тип работа

подготвя младите хора и за света след училище,

където от тях все по-често ще се очаква не просто да изпълнят предварително зададени стъпки, а сами да проучат даден проблем и да предложат работещо решение. Тъкмо затова той не разглежда иновативните методи като краткотраен проект, който започва и приключва на определена дата. „Когато децата знаят, че имат краен срок за конкретна практика, нерядко оставят всичко за последния момент“, казва учителят. А след края на учебния процес отново се връщат към познатия модел. За него промяната трябва да бъде част от ежедневната работа в класната стая.

В разговора ни Иван Луджов почти винаги използва една дума за младите хора, с които работи – „възпитаници“. И това не е случайно.

„Думата „ученик“ ограничава моите възможности за въздействие и за работа с тях“, обяснява той.

За Луджов възпитателната работа е неразделна част от преподаването, а понякога дори е по-важна от чисто предметното знание. Затова отношенията му с младите хора не приключват със звънеца, края на учебната година или дори с преместването му в друго училище.

Той продължава да поддържа връзка с част от възпитаниците си от Долна баня. Те го търсят през ваканцията, когато имат нужда от помощ или съвет. Разказва дори за младеж, който го чакал сутринта пред дома му, за да му помогне с написано есе.

„Не мога да кажа: „Аз съм в друго училище, вече не ви познавам“. Това не е човешко“, категоричен е Луджов.

За него възпитаниците му си остават такива завинаги, а не само до края на учебната година. Затова определя отношенията си с тях като приятелство, в което той просто разполага с повече житейски опит и знания, които може да сподели.

И ако трябва да избере само един урок, който иска младите хора да запомнят от него, той няма да бъде математически.

„Може да не си математик, може да не си физик, може да не си биолог, може да си всякакъв, но ако ти не си светъл човек, то ти не си мой“, казва Луджов.

Под „светъл човек“ разбира човек с чест, достойнство и самочувствие, подплатено със знания и качества. Приема, че не всеки има математическо мислене и не всеки ще избере точните науки за свое професионално развитие. Към някои от възпитаниците си поставя по-високи математически изисквания, а от други очаква да покрият необходимите образователни стандарти. Но има изисквания, от които не отстъпва, и те са свързани с това какви хора ще станат.

Пътят на самия Иван Луджов към класната стая не започва с решение от детството да стане учител. По образование е инженер, работил е като аналитик и има опит в частния бизнес. В училище попада почти случайно, след като негов познат му предлага да поеме часове по заместване.

„Хвърлиха ме в дълбокото без никаква подготовка“, спомня си той. След това завършва педагогика, но и днес е убеден, че академичната подготовка е само едната страна на учителската професия.

„Човек не знае дали става за учител, до момента, в който не се изправи пред класовете. Класовете са тези, които ни оценяват и казват: „Ти ставаш, ти не ставаш!“, посочва Луджов. Самият той се определя като

„учител от фронта“.

Защото именно в реалната класна стая педагогът разбира дали даден подход работи. И ако първият не даде резултат, трябва да опита втори, трети или петнадесети дори.

„Ако в класната стая замирише на сяра, учителят трябва да приложи всичко, което може, включително да организира успешно производството на светена вода“, шегува се математикът.

Зад шегата обаче стои сериозната му убеденост, че няма универсална рецепта за работа с младите хора. Учителят трябва да разполага с богат педагогически инструментариум и да може да избира различен подход според ситуацията.

Също толкова важно е да позволи на възпитаниците си да грешат.

„Бъркайте, бе, бъркайте. Като сбъркате и аз видя къде, мога да ви помогна. Като ми препишете, нито аз знам къде мога да помогна, нито пък вие сте придобили нещо от цялата работа“, повтаря им той.

Има и още едно правило. „Не искам“ е отговор, който приема. „Не мога“ – не. А „не знам“ според него е може би най-полезният отговор.

„Не знам“ е най-готиният отговор, защото тогава аз знам какво той не знае“, казва Луджов.

Тъкмо правото да не знаеш, да опитваш и да сгрешиш, стои и зад практиката с учебните комикси. Защото там крайният резултат не е предварително написан на дъската. Възпитаниците трябва сами да стигнат до него. И го правят чрез проучване, обсъждане, творчество и работа с другите.

А математиката се оказва много повече от сбор от формули и задачи.

Тя може да бъде история, рисунка, комикс, среща с изкуството или повод един деветокласник да създаде нещо, от което след него да учи седмокласник.

Това е и смисълът на „мостовете“, за които Иван Луджов говори в началото – между предметите, между различните възрасти, между учителя и младите хора и в крайна сметка между наученото в класната стая и живота извън нея.

А към възпитаниците си има още едно послание, което също излиза далеч извън границите на математиката: „Ако не отиваш на работа като на приключение, значи смени работата. Ако идваш на училище с отвращение и със страх, утре ще ходиш на работа с отвращение и със страх. Затова тук трябва да идвате като на приключение“.