Ученици в ролята на учени

На 4 ноември ученици от столичните 23. СУ „Фредерик Жолио-Кюри“ и 119.СУ „Акад. Михаил Арнаудов“ ще представят резултатите от проект „Виж, картографирай, действай – от STEM към граждански инициативи чрез геопространствени технологии“.

Инициативата се реализира с финансовата подкрепа на Столична община – Програма „Европа“ 2026 от Сдружение „Български географски портал – Географ БГ“.

Преди това, в началото на октомври 60 ученици от V до XII клас от двете училища заедно с общо 10 инструктори и преподаватели извършват теренно проучване и събират данни с дронове за чистотата на въздуха при язовир „Панчарево“. Те картографират находките на интерактивна карта в интернет.

„Писах проекта с голямо желание и той отразява това, което може би най-много обичам да правя – да показвам на учениците възможностите на своевременнитe технологии, свързани с географията като предмет в училище – казва д-р Евгения Сарафова, ръководител на проекта и съосновател на Сдружение „Български географски портал – Географ БГ“.

И допълва: „Затова в концепцията му с колегите преподаватели от двете училища решихме да включим по щипка от всяка технология, свързана с географията в момента. Тя е доста иновативна наука, ако говорим за реалността. Но не така стоят нещата по отношение на учебните програми в училище. За съжаление, има много предмети с доста остаряло и неактуално съдържание. Учениците нямат възможност да се срещнат с тази по-иновативна и технологична страна на географията.“

По проект първо се провежда обучение за учители.

На обявата за него откликват неочаквано много учители и местата се запълват още в първите 24 часа. Идват хора от Бургас, от Варна, от други градове.

„Показахме им възможностите за използване на такива технологии, които са буквално от последните няколко месеца, защото това е доста динамична тематика и непрекъснато има нови и нови неща,“ уточнява д-р Сарафова.

Втората част на проекта включва посещение на язовир „Панчарево“ и теренно събиране на данни. Интересът от страна на учениците е не по-малък, което показва, че младите хора имат необходимост да бъдат включвани в практически занимания в областта на природните науки. Инструктирани от специалисти по екология, геология, водени от своите учители, учениците заснемат, обхождат територията на язовирната стена и записват стойности от различни измервания. В процеса по създаване на картата и данните към нея се включват и трима сертифицирани пилоти на дрон, благодарение на които – и с участието на учениците – екипът успява да генерира огромно количество данни.

На терен геологът доц. Стефан Велев от Софийския университет демонстрира как се образуват срутища и свлачища, а специалистът по почви и околна среда д-р Августа Степчич – главен асистент в Института по почвознание, показва нагледно как може да се изследва състоянието на почвата.

Учениците използват различни инструменти, с които правят опити на място.

Събраните кадри са достъпни в уеб картата, която те попълват с „пинчета“ за обектите и всичко, което ги е впечатлило на място. Това са 149 точки, записани от учителите и учениците, разпределени в 10 тематични групи. Освен това са извършени 4 полета с различни по големина и функции дронове при спазване на изискванията от Гражданска въздухопплавателна администрация за безопасност при летене.

Единият е огромен, професионален, с термокамера, с различни сензори, с който работят учени и правят професионални заснемания. Използван е и още един професионален дрон, с който направена ортофото картата отдолу, на която се вижда изображението на самото езеро.

Събрани са и данни за качество на въздуха със сензори за фини прахови частици и още няколко други показателя.

При обработката 535 от 550 фотографии с висока резолюция, или около 97%, са използвани успешно за създаване на основата на уеб картата по проекта. Освен че придобиват опит, учениците научават как със своето участие гражданите могат да допринасят за натрупване на данни за действителни изследвания на учени – практика, която в България все още много рядко се прилага. А това спестява както човешки труд, така и средства за теренна работа.

Следващият етап на проекта обхваща анализ на данните от учениците заедно с техните учители и под напътствията на експерти. Те са разпределени в десет отделни групи и всяка група има отделна тема. Едните ще говорят за минералните богатства, за състоянието на инфраструктурата, свързана с минералната вода, другите – за геоложкия риск. Третите – за чистотата на въздуха и транспортната достъпност. Предстои учениците да изготвят предложения за конкретни решения и мерки за подобряване на средата, с които ще бъдат запознати представители на район „Панчарево“.