Близо 250 ученици от I до XII клас се включиха в тринадесетото издание на Лятната академия на фондация „Заедно в час“, която се провежда в 90. СУ „Генерал Хосе де Сан Мартин“ в столичния квартал „Люлин“. В продължение на две седмици
децата не само преговарят учебния материал, но и развиват умения за работа в екип, критично мислене, самостоятелно учене и презентиране.
Участниците са разпределени по възрастови групи, а във всеки клас преподават по четирима учители. Освен часовете по български език и литература и математика програмата включва чужди езици, природни науки, философия, изобразително изкуство, музика, физическо възпитание и други предмети според професионалния профил на преподавателите.
„Нашата цел е не просто децата да си припомнят материала от учебната година и да попълнят пропуските си, а преди всичко да развиват меки умения като работа в екип, самостоятелно учене, представяне на наученото и уверена комуникация. Много внимание отделяме и на социално-емоционалното учене“, казва Ирина Борисова-Гуновски, старши специалист „Маркетинг и комуникации“ във фондация „Заедно в час“.
По думите ѝ още в началото на Академията учениците попълват въпросници, чрез които учителите се запознават с начина им на учене, интересите и затрудненията им. Това позволява обучението да бъде съобразено с индивидуалните потребности на всяко дете.
Една от най-ценните обратни връзки, които получават от учениците, е, че
времето в Академията се различава от това в училище.
„Това означава, че учениците усещат разликата – повече практически задачи, повече работа в екип и по-активно участие в учебния процес“, отбелязва Борисова-Гуновски.
Лятната академия е и практическата част от обучението на участниците в програмата „Нов път в преподаването“.
След двуседмичен Летен институт бъдещите и младите учители влизат в реална класна стая, където прилагат наученото с подкрепата на ментори.
Тази година програмата поставя специален акцент върху преподавателите с до пет години педагогически стаж.
„Установихме, че именно младите учители са най-застрашени от професионално прегаряне и най-често напускат системата още през първите години. Затова насочихме усилията си към тяхната подкрепа, както и към хората, които тепърва навлизат в професията“, обяснява Ирина Борисова-Гуновски.
По думите ѝ двуседмичният формат на Академията също не е случаен. „През годините установихме, че една седмица не е достатъчна, за да започне изграждането на нови умения. Затова държим децата да участват в цялата програма, за да получат максимална полза от преживяването“, казва тя.
В този брой „Аз-буки“ дава думата на две от младите преподавателки – Любомира Иванова и Тони Бояджиева, които тази година преминават през обучението „Нов път в преподаването“ на фондация „Заедно в час“ и правят следващата важна крачка в професионалния си път като учители.
Любомира Иванова:
Работата с деца е най-смислената инвестиция в бъдещето
Пет години Любомира Иванова работи като редактор на учебници по биология. Всеки ден се грижи учениците да получават качествени учебни материали, но остава далеч от най-важното за нея – преподаването в класната стая. Макар да има педагогическа правоспособност по специалността „Философия“, дълго не се осмелява да стане учител. Не защото не иска, а защото се притеснява, че не е достатъчно подготвена.
Любомира Иванова
„Мечтата да бъда учител, винаги е съществувала. Но не можех да намеря смелост да вляза в училище. От университета излязох с много малко практика и оставах с усещането, че не знам достатъчно. Страхувах се, че няма да се справя и ще се откажа“, признава тя пред „Аз-буки“.
Краткият опит като заместващ учител само затвърждава нейното желание да преподава. Трите месеца в класната стая са сред най-смислените в живота ѝ, но и тогава усеща, че има нужда от повече подкрепа. Затова, когато научава за програмата на „Заедно в час“ – „Нов път в преподаването“, вижда възможност не просто да започне работа в училище, а да бъде подготвена и подкрепена още в първите си стъпки.
Почти по същото време 131. СУ „Климент Аркадиевич Тимирязев“ в София обявява свободно място за учител по философия. Любомира кандидатства и днес вече е част от екипа на училището.
„Попаднах в много млад колектив. Колегите са ентусиазирани и вярват, че могат да променят образователната система. Това много ме мотивира“, казва тя.
Лятната академия на „Заедно в час“ е първото ѝ лято като преподавател. Работи с бъдещи осмокласници и няколко деветокласници, които изучават философия, химия, икономика и италиански език. Още през първите дни остава приятно изненадана от желанието на учениците да участват активно и да задават въпроси.
„Децата са изключително любознателни. Вече създадоха приятелства, работят в екип и с желание се включват в дискусиите. Дори тези, които първоначално са дошли по настояване на родителите си, постепенно започват да участват с желание“, обяснява Иванова.
В часовете си тя не разчита на механичното заучаване на факти, а се опитва ученикът винаги да бъде активната страна в обучението. „Не искам просто да им предавам информация. По-важно е сами да достигнат до знанията чрез дискусии, работа по двойки, игри и анализ на текстове. Когато открият сами отговора, знанието остава за много по-дълго“, казва тя.
Точно затова
поставя особен акцент върху развиването на функционалната грамотност
– умението учениците да четат с разбиране, да откриват важната информация, да изграждат собствена позиция и да я защитават с аргументи.
Сега в Лятната академия обсъждат каква е разликата между философ и мъдрец, между митологичното и философското мислене, кога започваме да философстваме и други теми, които се превръщат в средство за развиване именно на тези умения.
Извън училище Любомира посвещава голяма част от свободното си време на друга кауза – помощта за бездомните животни. Организира доброволчески кампании и вярва, че съпричастността не се възпитава с думи, а с личен пример. Според нея училището трябва да изгражда активни граждани, които умеят да разпознават проблемите и да търсят решения за тях.
„Човек трябва да има каузи. За мен образованието е най-голямата от тях. Ако помогнем на едно дете да изгради ценности, да бъде отговорно към хората, животните, природата и обществото, това ще промени не само неговия живот. Ще промени и средата, в която всички живеем“, категорична е тя.
Именно затова, въпреки че оставя сигурната работа зад редакторското бюро, днес младият педагог не съжалява за избора си. Защото
вярва, че най-важните уроци не са в учебниците, а в класната стая и в разговорите с учениците.
„Работата с децата е най-смислената инвестиция, която можем да направим в бъдещето. Ако искаме след години да живеем в по-добро общество, трябва да започнем от класната стая“, категорична е Любомира Иванова.
Тони Бояджиева:
Учителите и родителите са от един отбор
Тони Бояджиева не е от хората, които тепърва откриват учителската професия. Още от ученическите си години знае, че това е нейният път. Завършва „Начална училищна педагогика“, но вместо веднага да влезе в класната стая, избира различна професионална посока. Започва работа в отдел „Образователни програми“ на Националната галерия, където създава такива и води занимания за деца, разказва им за изкуството и превръща музея в място за открития.
Тони Бояджиева
„Каквото и да съм работила досега, винаги е било свързано с деца. Но винаги съм знаела, че мястото ми е в училище“, казва тя.
От септември тази година мечтата ѝ е на път да се сбъдне. Тони ще започне работа в 69. СУ „Димитър Маринов“ в столичния кв. „Дружба“, а нейните първи възпитаници ще бъдат първокласници. Именно затова избира да се включи в Лятната академия на „Заедно в час“. Използва я, за да направи първите си стъпки в училището с подкрепа и увереност.
За Програмата знае още от гимназията. Следила е дейността на Фондацията през годините и никога не е имала съмнение, че един ден ще стане част от нея.
„Когато реших, че е време да започна работа като учител, знаех, че „Заедно в час“ ще е мястото, което ще ми помогне. И до момента не съм се разочаровала“, казва Бояджиева.
По време на Лятната академия Тони е класен ръководител на първокласници и преподава изобразително изкуство. Именно ролята на класен ръководител е тази, за която мечтае най-много. „Искам да вървя с едни и същи деца години наред. Да ги видя как порастват, как се променят, как започват да четат, да пишат, да откриват света. Това е най-хубавото в професията“, категорична е тя.
На мнение е, че ролята на учителя в начален етап е не само да преподава букви и цифри, но и да постави основите, върху които детето ще върви напред в образованието си чак до XII клас.
„От I до IV клас се изграждат четивната грамотност, умението да пишеш, да смяташ и да мислиш. Това е основата, върху която после се надгражда всичко останало. Затова намирам огромен смисъл именно в работата с най-малките“, аргументира се младата учителка.
Наясно е, че класният ръководител носи огромна отговорност. Според нея той е човекът, който прекарва с децата почти толкова време, колкото и техните родители.
„Класният ръководител понякога е половин родител, а понякога и цял. Децата са с нас през по-голяма част от деня и това създава много силна връзка“, казва тя. Точно затова
вярва, че учители и родители никога не трябва да застават от двете страни на барикадата.
„Родителите са наши съюзници, както и ние сме техни. Детето трябва да бъде по средата: от едната страна да държи родителите си, от другата – своя учител, и всички да вървим в една посока. Ако има различия, те трябва да бъдат преодолени навреме, защото целта ни е една и съща – доброто на детето“, казва тя.
Макар през септември да започва работа в занималня с първокласници, Тони не се притеснява от предизвикателството. Усмихва се, когато говори за следобедните часове, в които децата вече са изморени. „По-скоро ще им бъда приятел, отколкото строг учител. Вярвам, че ще намерим общ език“, споделя учителката.
А най-важният урок, който иска учениците ѝ да запомнят, не е записан в никой учебник: „Искам да ги науча да бъдат добри и любознателни. Любопитството е това, което кара човек да учи цял живот. Ако едно дете изгуби желанието си да учи още в училище, много трудно ще го открие отново като възрастен“.
И когато говори за добротата, Тони няма предвид само отношенията в класната стая. „Искам да бъдат добри със съучениците си, с учителите си, с хората около тях. Да станат добри хора“, обяснява тя.
Това е нейната мотивация да работи в класната стая – мястото, за което мечтае още от ученическите си години и където вярва, че може да направи най-голямата промяна.