Ас. д-р Петър Цонев
Югозападен университет „Неофит Рилски“
https://doi.org/10.53656/bel2024-4-5
Резюме. В това изследване са разгледани проблеми на ритъма и като нелингвистично, и като лингвистично явление, както и въпросите за приликите и отликите между ритмичната организация в поезията и тази в „немерената“ реч, броя и характера на ритмичните единици, класификацията на езиците според ритмичната им организация и за участието на различни прозодични средства в ритмизирането на речта. Освен това специално внимание се обръща на същността на ритъма във връзка с ролята му във времевата организация на речта и на спецификата на ритмичната система на българския език. За целта подробно са представени теоретичните постановки за физиологичната, перцептивната и лингвистичната обусловеност на речевия ритъм както по отношение на речепродуцирането, така и по отношение на перцепцията на речта. В края на статията въз основа на експериментални данни от редица изследвания, в които се разглеждат явления, свързани с ритмичната организация на българската прозаична (разговорна) реч – книжовна и диалектна, са направени множество важни изводи за българския език по обсъжданите проблеми.
Ключови думи: ритъм, ритмична структура, изохронност, сричка, ударение, прозодия
emember_protected for=’16-5-21′ format_protected_msg=’1′ custom_msg=’Влезте в системата, за да прочетете пълната статия‘]Отвори пълния текст[/emember_protected]