Нели Стефанова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
https://doi.org/10.53656/phil2024-01-06
Резюме. Статията цели да проследи промените в статута на рационалността в полето на Новата реторика – най-влиятелното направление в съвременната теория на аргументацията, обособено през 60-те години на ХХ век, с научните разработки на Х. Перелман – Л. Олбрехтс-Титека и на С. Тулмин. Поддържа се виждането, че практиките на съвременния публичен дискурс намират най-логично и обхватно теоретично обяснение в ученията на Новата реторика, които променят традиционния статут на рационалността, трансформирайки я в логика на практическата философия. Новостите са изведени чрез проследяване на динамиката в разбиранията за основните категории – доказателство, аргументация, валидност на аргументите, оценъчни критерии, аргументи, факти, предположения, ценности, съгласие. Перелмановият модел рационална аргументация очертава прехода от логическата към комуникативната рационалност, която отчита ролята на факторите контекстуалност и функционалност; утвърждава валидността на една комуникативна разумност, в която механизмите на мисленето се синхронизират с процесите на езика; въвежда практическото разсъждение, което функционира като стратегическо взаимодействие между логическото мислене, въображението и езика.
Ключови думи: нова реторика, теория на аргументацията, Х. Перелман –
Л. Олбрехтс-Титека, С. Тулмин, рационалност, контекстуалност
Свързани статии:
Професорският роман – едно ново явление в българската литература
Осми форум „Изследователски подходи в обучението по български език“
Изкуственият интелект и неговото приложение при подготовката за Националното външно оценяване в 7. клас за съставяне на разширен свободен отговор
Проучване на когнитивни стратегии за саморегулирано учене на студенти в професионално-педагогическата им подготовка
