Светлана Александрова
Българска академия на науките
https://doi.org/10.53656/for2024-06-09
Резюме. Статията анализира областта на въздействие от Националната стратегия за учене през целия живот (НСУЦЖ 2014 – 2020), която касае подобряване на качеството на училищното обучение, повишаване на постиженията на учещите, придобиване на ключовите компетентности и развитие на личността, и поставя началото на актуални и днес усилия за промяна в учебната среда и въвеждане на компетентностен подход в образованието. Търси отговори на въпросите доколко ефективни са прилаганите мерки и защо в периода на действие на стратегията се наблюдава спад във функционалната грамотност на учениците, целите в сферата остават недостижими, а оценката за цялостно въздействие на стратегическия документ отчита пълна липса на напредък в качеството на училищното образование и постиженията на българските ученици. Съдържателният анализ на релевантните документи показа, че прилаганите мерки се характеризират с неустойчивост, частично влияние върху факторите в училищната система, непоследователност, инерционност и липса на иновативност.
Ключови думи: Национална стратегия за учене през целия живот
(2014 – 2020), качество на училищното образование, ключови компетентности, PISA
Свързани статии:
Изследване на потенциала на аудиокнигите за изграждане на ключови компетентности в чуждоезиковото преподаване и обучение по английски език
Правилна организация и проблеми в процеса на изграждане на предметно-развиващата среда в детската градина през обектива на компетентностния подход
Неформалното образование по биология през „погледа“ на ученици, учители и родители
Езиковите „бисери“ и тяхната многопластова мотивираност
