Добрите навици се изграждат в училище

За пета поредна година конкурсът „Добрите практики на фокус“ събира, описва и популяризира новаторски примери от работата на учителите в България. Организатори са фондацията „Заедно в час“ и образователният сайт prepodavame.bg. Тази година акцентът е поставен върху STEM образованието, което преобразява учебния процес, като свързва знанието с реални проблеми и решения.

Национално издателство „Аз-буки“ продължава да представя добри идеи на учители от страната, тъй като вярва, че споделянето им в педагогическата общност променя образователната система.

В този брой представяме учителя по химия и опазване на околната среда и по човек и природа инж. Дияна Караиванова от СУ „Панайот Волов“ в Шумен. Тя спечели наградата на журито за практиката си „Не на микропластмасата – скрития враг в природата“.

Похапването на торта за рожден ден с пластмасова вилица едва ли би направило впечатление на повечето деца, но на учениците на инж. Дияна Караиванова със сигурност ще направи. „Госпожо, пак сгрешихме – казват те, когато на поредния рожден ден в училище посягат към пластмасовите прибори. – Нали сме против пластмасата, защо тогава ядем с пластмасови прибори?“

За учителката точно тези малки моменти показват, че един урок е постигнал много повече от усвояването на учебното съдържание. Децата вече разпознават проблема извън класната стая и започват сами да променят поведението си.

„Когато имат възможност да избират, те не избират пластмасата. И това много ме радва“, казва пред „Аз-буки“ инж. Дияна Караиванова.

До тази промяна се стига след работа по проекта „Не на микропластмасата – скрития враг в природата“. Практиката започва като занимание в клуба по интереси „Забавна наука“ с ученици през 2022 г. Постепенно с времето преподавателката я развива и включва в часовете по химия на седмокласниците.

В началото задачата изглежда сравнително проста – учениците трябва да открият микропластмаса. Но скоро именно техните въпроси отвеждат проекта в друга посока. „Самите ученици ме водеха към резултатите“, разказва учителката. След като установяват проблема с микропластмасата в козметични продукти, децата започват да питат какви алтернативи съществуват. Така се ражда идеята да разберат как се произвеждат сапуни и могат ли сами да създадат продукт без микропластмаса.

Практиката постепенно се превръща в STEАM проект в две части, който съчетава химия, екология, изобразително изкуство, дигитални умения и работа в екип. Преди да влязат в ролята на изследователи, седмокласниците попълват анкета за употребата и рециклирането на пластмаса. След това по-големи ученици, които вече са преминали през проекта, стават техни ментори и ги въвеждат в работата.

Класът се разделя на екипи – „Изследователи на вторична пластмаса в пясък“, „Изследователи на първична пластмаса в козметични продукти“ и „Художествени директори“.

Едни изследват за микропластмасови частици пясък от плаж във Варна. Други поставят под микроскоп козметични продукти от собствените си домове – шампоани, течни сапуни и скраб гелове. Последната група превръща наученото в плакати и информационни материали с екологични послания.

Сред любимите моменти на инж. Караиванова е, когато учениците донесат собствената си козметика и я погледнат под микроскоп. „А, тука има нещо!“, обикновено реагират те. Тогава започва истинското разследване. Започват да четат етикетите, търсят непознатите вещества и се опитват да разберат какво всъщност използват всеки ден.

„Тогава идва шокът по лицата им: „Значи, когато се мия с този продукт, замърсявам водата?“ – питат те, а тя им отговаря положително. И в този момент става истинската промяна – учениците започват да мислят как могат да помогнат на природата чрез своите действия.

Работата по училищния проект не приключва с откриването на проблема.

След него следва въпросът „А сега какво ще правим?“. Отговорът отвежда седмокласниците до производството на сапун. Те се запознават с технологията, работят с различни мазнини, използват електронен калкулатор, създават собствени рецепти, избират аромати и произвеждат сапуни по т. нар. студен метод. Готовите продукти използват и за училищния коледен благотворителен базар, а след това организират работилница, в която предават наученото на свои съученици. Така урокът по химия постепенно се превръща и в урок по гражданска отговорност.

За инж. Караиванова екологичното образование трябва да започва много преди децата да стигнат до химичните формули. „Образованието трябва да започва още от детската градина. Обучението на децата да рециклират, е нещо, което те трябва да усвоят още преди да разберат как да държат химикалката в час“, категорична е моята събеседничка.

Според нея не е достатъчно децата просто да знаят кой отпадък в кой контейнер се изхвърля. Важно е постепенно да изградят навици, които да се превърнат в част от начина им на живот. И резултатът вече се вижда. Учениците не само внимават какво използват, но започват сами да търсят следващия проблем, който могат да изследват. Често се обръщат към нея с думите: „Сега какво? Накъде ще се насочим? Какво е следващото?“.

„В даден момент започват сами да гледат и да търсят идеи за проект. И точно това е радостното“, споделя инж. Караиванова.

В заниманията по интереси „Забавна наука“ работата продължава и с други екологични предизвикателства. Учениците разработват перилни препарати от кестени и бръшлян и представят проектите си на състезания.

В две поредни години възпитаници на инж. Караиванова печелят първи места на Международния екологичен форум в Сребърна – първо с проекта за микропластмасата, а след това и с разработката на течен перилен препарат от бръшлян и кестени.

Самата тя влиза в класната стая след професионален път като инженер-химик. Решението да смени професията, идва, когато собствената ѝ дъщеря започва да изучава природни науки в училище. Инж. Караиванова открива колко много ѝ харесва да обяснява, да показва и да търси заедно с детето отговорите. „Може би винаги съм искала да бъда учител“, признава тя. Има и още една причина – вижда, че много млади хора приемат природните науки като трудни, далечни и ненужни. Затова решава, по собствените ѝ думи, да бъде „пратеник на науката“ и да покаже, че тя е не само интересна, но и необходима. Това е и философията зад „Не на микропластмасата“.

За Караиванова няма смисъл ученикът просто да запомни поредната формула. Той трябва да разбере защо му е необходима. „Децата трябва да видят, да пипнат, да осъзнаят, да бъдат вътре в проблема и сами да потърсят решение“, казва учителката. Тогава и въпросът „За какво ми е химията?“ започва да получава своя отговор.

Часовете за упражнения не стигат

„Българското училище трябва да извърви още дълъг път, за да може този тип обучение да стане масово. Проблемът не е толкова в STEM центровете и средата, а във времето. Часовете по природни науки, по химия и физика са малко. Имаме задължителна учебна програма и материал, който трябва да бъде преподаден. Той е необходим, но часовете за упражнения са недостатъчни. Именно в тях можем да правим уроци, чрез които децата наистина да разберат наученото. Например при изработването на сапуни учениците затвърждават физичните и химичните свойства на натриевата основа. Никога не забравят как изглежда тя и факта, че при разтварянето ѝ температурата се повишава значително, както и процеса осапунване.

Но това е само един урок. Бих искала да имам още часове за упражнения, в които да мога да създам други подобни уроци. Не мисля, че на учителите им липсва желание. Просто са много притиснати. Разбира се, въпросът е сложен, защото всеки преподавател би искал повече часове, а програмата на децата и без това е много натоварена. Това е проблем, който отделният учител може да се опита да подобри чрез реорганизация на часовете си, но не и да реши глобално.“