Проф. д-р Боян Кулов
Институт за изследване на климата, атмосферата и въздуха
Българска академия на науките
https://doi.org/10.53656/str2024-3-5-edu
Резюме. Оценката на настоящото състояние на образователната система в България не задоволява европейските и националните изисквания по редица показатели. Основна цел на това изследване е да сравни и анализира динамиката на системата в периода след промените от 1989 г. и на основата на разкритите тенденции да идентифицира и степенува предизвикателствата пред нея, от гледна точка на тяхното значение за качеството на създавания от системата социален капитал. Обект на изследване са основните елементи, включително входът и изходът, на системата на предучилищното и училищно образование: от МСКО-0 до МСКО-3 според Международна стандартна класификация на образованието на ЮНЕСКО. Авторът използва официални данни, сравнителни анализи и оценки на Националния статистически институт, „Евростат“ и други европейски институции, Световната банка, както и публикации на български експерти. Резултатите опровергават хипотезата, че намаляването на населението на страната в постсоциалистическия период е главната причина за съкращаването на броя на училищата и преподавателския състав. Сред най-важните предизвикателства пред българската образователна система изпъкват преди всичко проблемите на входа на системата (училищната инфраструктура, на първо място, на степен МСКО-0), както и количеството на основни елементи на системата, като преподавателите и училищата. Особено ударение се поставя на непрекъснатото задълбочаване на посочените предизвикателства в геопространствен аспект.
Ключови думи: образователна система, България, тенденции, предизвикателства, социален капитал