Право на платен отпуск при смърт на близък: какво предвижда законът

Отпускът при смърт на близък роднина е уреден в българското трудово законодателство като специфично право на работещия.

Той има за цел да осигури време за участие в погребална церемония и справяне с последиците от загубата. Законът ясно посочва кога и как се ползва този отпуск, какви документи са нужни, кой се счита за „близък роднина“ и дали се дължи възнаграждение за този период. В тази статия ще намерите конкретна и изчерпателна информация по темата.

Този вид отпуск се предоставя на работника или служителя, за да има възможност да присъства на погребална церемония във връзка със смъртта на близък роднина. Съгласно закона, работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при смърт на близък роднина – 2 работни дни.

Работникът или служителят има право на този отпуск за деня на съответното събитие (деня на смъртта) и за следващия го работен ден.

Когато денят на събитието съвпада със седмичната почивка, отпускът се ползва в първите 2 работни дни след нея.

Отпускът при смърт на близък роднина се ползва в работни дни – например, ако лицето в деня на събитието е било на работа, то би могло да ползва следващите го два работни дни.

Кръгът на лицата, смъртта на които е основание за ползване на този отпуск от работника или служителя, обхваща:

– всички роднини по права линия, роднините по съребрена линия до втора степен – само брат и сестра;

– роднините по сватовство от първа степен – свекър и свекърва, съответно тъст и тъща.

Степента на родство между роднините се определя от свързващите ги поколения – майката и синът например са роднини по права линия от първа степен, защото синът произхожда непосредствено от майката.

Дядото и внучката са роднини по права линия от втора степен, защото внучката произхожда от сина или дъщерята на дядото, които са негови (нейни) роднини по права линия от първа степен, и т.н.

Законът не поставя ограничение в степените на родство между роднините по права линия, при чиято смърт работникът или служителят има право на отпуск.

Отпускът се ползва по искане на работещия, отправено до работодателя.

Не е предвиден образец на искането за ползване на отпуск, но то трябва да съдържа изричната воля на работника или служителя за ползването на този вид отпуск, и дните, през които ще се ползва.

Документите, необходими за ползване на този вид отпуск, следва да доказват факта на смъртта и наличието на връзка на родство или сватовство между починалото лице и лицето, което има право да ползва отпуска.

Такива документи са смъртен акт, удостоверение за наследници, удостоверение за граждански брак. Лицето може да представи на своя работодател или копие от смъртния акт, или издадения от общината документ – служебна бележка, удостоверяваща посоченото обстоятелство.

През време на отпуск при смърт на близък роднина на работника или служителя се изплаща възнаграждение според предвиденото в колективния трудов договор или по споразумение между работника или служителя и работодателя. Ако такива няма договорени, тогава възнаграждение не се дължи.

Справка:

чл. 157, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда;

чл. 50, ал. 1 от Наредба за работното време, почивките и отпуските.