Татяна Ичевска
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”
https://doi.org/10.53656/bel2024-5-4T
Резюме. Георги Райчев изпитва непрекъснатата потребност да си спомня и да разказва за своя приятел Дебелянов и го прави, на практика, до края на живота си. Настоящият текст ще се опита да развие (хипо)тезата, че освен в стандартните споменни формати (в юбилейни сборници, паметни листове и др. под.), в които Райчев припомня моменти от съвместните си преживявания с Димчо, той имплантира по специфичен начин личността на приятеля си и в един от първите си значими текстове – повестта „Мъничък свят” (1919). Става дума както за възможността да се направят аналогии между черти от характера на главния герой и на поета, така и за разпръскването на моменти от (пред)военното битие на Дебелянов и/ли от неговата (главно фронтова) лирика из цялото повествование.
Ключови думи: Георги Райчев, Димчо Дебелянов, диалог, спомени
