Биляна Рангелова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Департамент по спорт
Красимира Дешева,
Петър Тодоров
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Департамент за информация и усъвършенстване на учители
https://doi.org/10.53656/for2024-04-04
Резюме. Статията представя процеса по комуникация между треньор и обучаеми по време на занятията по плуване. Фокусът попада върху вербалната комуникация като използването на терминология, характерна за спорта, и невербалната комуникация чрез прилагането на специфични знаци. Плуването е спорт, който е комбинация от конкретни физически движения на тялото и на специфична техника на дишане и издишане в неспецифичната за човека среда – водата. Също така плуването е подходящо за практикуване от деца със специални образователни потребности (СОП) поради факта, че позволява постигането на социална интеграция, от една страна, и развиване на физическото състояние на тялото, от друга. Практикуването на спорта плуване поставя различни по естество предизвикателства, тъй като лицето със СОП може да има едно или повече увреждания, които изискват индивидуален подход. Практикуването на спорта във водна среда допълнително затруднява общуването между треньор и обучаем. В този смисъл, може да се използва както вербална, така и невербална комуникация. Например при деца с нарушено зрение комуникацията включва вербални команди и инструкции, които трябва да са ясни и разбираеми. При деца с нарушен слух и/или говор комуникацията се извършва чрез жестове и мимики по подобие на жестомимичния превод. В статията ще бъде направен обзор на теоретичните постановки по проблема; ще бъдат представени и примери от практиката при прилагането на различни видове комуникация по време на занятията.
Статията е разработена като част от дейностите по проект „Иновативна система от вербални и невербални средства за комуникация в учебния процес по физическо възпитание и спорт за ученици със СОП“, финансиран по проекта „Софийски университет – маркер за иновации и технологичен трансфер (SUMMIT)“.
Ключови думи: плуване, деца със специални образователни потребности, вербална комуникация, невербална комуникация