Проф. д.ф.н. Андреана Ефтимова
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Проф. д.н. Наталия Длугош
Познански университет „Адам Мицкевич“
https://doi.org/10.53656/bel2023-1-3
Резюме. Настоящият текст представя част от комплексно изследване, включващо няколко експеримента. Тук се анализират резултатите от асоциативния експеримент, чиято цел е да се установят асоциативното поле и семантичната структура на три двойки композитуми с ковид- и корона- на български и полски език: ковидтуризъм и koronaturystyka, ковидкупон и кoronaparty, коронапаника и koronapanika, като се очертаят и нагласите към понятията, които обозначават.
Резултатите от асоциативния експеримент показват, че изследваните думи са закрепени в езиковото съзнание на българските и полските респонденти с известна вариативност на семантичната структура – заключение, което се налага заради високата дисперсия на реакциите. Асоциативните ядра от еднакви асоциации, дадени от българските и полските респонденти, показват различия, като концентрацията на отговорите в полското асоциативно ядро е по-висока. Това доказва по-категорично закрепено значение на композитумите в полското езиково съзнание. Очевидно е, че социалният опит и практики оказват влияние върху формирането на образа на понятията и конструирането на значението на композитумите с първи компонент ковид- и корона- в двата езика и все още тези процеси не са завършили.
Ключови думи: асоциативен експеримент; композитуми с ковид- и корона-; семантика; конотации
Свързани статии:
Другата руска тройка. Случаят Достоевски
A Study on the Possibilities to Integrate the Modern 3D Technologies in the Scientific Activities of the Higher Education Institutions
Maritime Security Initiatives at Maap: Implications for a Ched-Funded Partnership with the University of Wollongong Australia
Проницаемостта на формите на конклузива в съвременния български език
