Теодора Кашилска
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/bel2023-1-2
Резюме. В центъра на настоящия текст е мемоарната книга на Кирил Кръстев „Спомени за културния живот между двете световни войни“ (1988). Аналитично са проследени два от централните литературноисторически „сюжети“ на мемоарния разказ – ямболският литературен модернизъм и ролята на Гео Милев за развитието на българското авангардно1 изкуство. Откроени са разминаванията между предложените в мемоарния текст визии за литературна събитийност и каноничния разказ на академичната литературна история. Специфичната стратегия за литературна памет на Кирил Кръстев предлага на своите читатели един различен прочит на литературната събитийност от периода между двете световни войни във време, в което литературната история от десетилетия е подвластна на идеологемите на социалистическия режим.
Ключови думи: писателски мемоар; памет; литературна история; българска литература на ХХ век, български модернизъм; Кирил Кръстев; Гео Милев
