Д-р Симеон Симеонов
Институт за балканистика с
Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН
https://doi.org/10.53656/his2023-1-3-the
Резюме. Настоящото изследване разкрива дейността на австрийското русенско вицеконсулство по дунавското крайбрежие в края на Унгарската революция (1848 – 1849). Австрийският вицеконсул в града, Емануел фон Рьослер, развива усърдна разузнавателна и общественополезна деятелност в Русе, Видин и Шумен, с която привилегирова хабсбургските лоялисти и възпрепятства активността на отцепническите дезертьори в Османската империя. В духа на „новата“ дипломатическа история, приносът отделя особено внимание на взаимоотношенията между вицеконсула и мнозина изпаднали в немилост емигранти, които разчитат на неговите инструкции и ресурси в напрегнатата политическа ситуация след революционната 1848 г. Също така, в смисъла на транснационалната история, е преосмислено мястото на консулските институции в света на международните отношения, като се поставя акцент върху тяхната относителна самостоятелност и се представя по-точна картина на активните взаимодействия между различни консулски представителства и звена. Не на последно място, изследването използва методиката на „преплетената“ история, за да преосмисли ролята на локалните събития в османските земи между Стара планина и Дунав в контекста на глобалната Епоха на революциите, анализирайки процесите в този регион като интегрална част от революционната и контрареволюционната динамика в средата на „дългия“ XIX век.
Ключови думи: консули; Хабсбургска империя; Османска империя; Унгарска революция; Лайош Кошут
