Надя Филипова
Институт за исторически изследвания – БАН
https://doi.org/10.53656/his2021-1-5-libi
Резюме. В публикацията се изследва политиката на българската държава към работещите в Либия български специалисти и реакциите на наетите спрямо регулиращите норми и обстоятелства. Нарастването на броя на желаещите да работят в Либия българи, се разглежда в контекста на правните и социално-икономическите условия в България, на договорните клаузи по наемане, на тяхното приложение в практиката и на увеличаващите се нужди и възможности на либийската държава за наемане на квалифицирани кадри. Проучват се формите на контрол на българската държава спрямо българите, работещи зад граница, и опитите за защита на техните интереси и за създаване на благоприятна обстановка по пребиваването. Представя се поведението на българите в Либия в контекста на общите условия за пребиваване и труд в Либия. Изследването се основава на научни публикации и на архивен материал от министерствата на външните работи и на външната търговия на България за периода на Студената война и на необработен масив от архива на Българската комунистическа партия.
Ключови думи: Либия; България; българо-арабски отношения; български трудови миграции