Проф. д.н. Йордан Колев
Югозападен университет „Неофит Рилски“
https://doi.org/10.53656/ped2021-7.02
Резюме. Авторът размишлява за смисъла на човешкия живот и за възможности на образованието относно професионализирането на чувството за социално живеене. Допуска се, че Душата може да е „инструмент“ на самия Живот, който би имал смисъл само в експериментирането със самия себе си в/с/чрез различни движения и форми на материята. Съответно разумното човешко същество търси „чувството“ на своята душа и опознавайки себе си в условията на земния свят, се самоосъвременява, за да ѝ предложи съвършената за нея форма на материята. Вероятно именно хармонията на „съжителството“ им в хаоса на техния вътрешен свят е същинската цел на педагогиката.
Ключови думи: живот; душа; човек; себепознание; чувство
Свързани статии:
Педагогическото взаимодействие родители – деца – учители – основа за пълноценно развитие на детската личност в предучилищна възраст
Инструментариум за оценка на предприемаческите компетенции сред учащите
Социалните иновации като потенциал и възможен подход за образователно и социално включване
Езикът и модернизмът (върху творби на Петко Тодоров)
