д-р Сезгин Бекир, проф. д-р Ергюл Таир
Българска академия на науките
https://doi.org/10.53656/phil2021-03-06
Резюме. Настоящата статия представя резултати от изследване на влиянието на его състоянията, себеоценката и житейските позиции върху субективното усещане за кариерен успех на учителите. Извадката включва 324 учители на възраст от 24 до 65 години. Получените резултати представят предпочитания към его състоянията Обгрижващ Родител и Възрастен и към житейската позиция „Аз съм добър, другите – също“, които се проявяват чрез характеристики като привързаност, дружелюбност, аналитичност и отдаденост на другите. Равнището на себеоценка е по-скоро средно, което свидетелства за формирано позитивно отношение към себе си и удовлетвореност от кариерата. Его състоянията Естествено Дете, Обгрижващ Родител, Адаптирано Дете, себеоценката и житейските позиции „Аз съм добър, другите – също“ и
„Аз не съм добър, другите също не са“ имат значимо влияние върху субективното усещане за кариерен успех. Личностни характеристиките като емпатичност, загриженост за другите и насърчаването на развитието водят до усещането за успех в кариерата. Получените резултати са приложими за реализиране на програми за повишаване компетентността на учителите, които не само ще увеличат усещането им за кариерен успех, но ще имат положителен ефект върху качеството на образователния процес.
Ключови думи: личност; транзакционен анализ; себеоценка; кариерен успех