Александър Панов
Институт за литература при Българската академия на науките
https://doi.org/10.53656/bel2023-4-1P
Резюме. Статията анализира стихотворението на Христо Ботев „На прощаване в 1868 г.“, проследявайки различните жанрови парадигми, към които може да се отнесе то. Възприемайки тезата, че типологията на лирическите жанрове се определя основно от перформативния характер на лирическия дискурс, авторът изяснява дискурсивните характеристики на стихотворението. Установява се, че апелативната природа на „посланието“, каквото представлява по форма стихотворението, е само художествена условност. Истинската комуникативна цел на художествения текст не е апелативна, а декларативна и иска да постигне присъединяване на възприемателската общност към ценностната система и ценностната архитектоника на света, споделяни от лирическия герой. Този дискурсивен анализ позволява да се определи мястото на стихотворението в типологията на лирическите жанрове.
Ключови думи: жанр; лирика; перформатив; апелатив; декларатив
Свързани статии:
Връзки на заучената безпомощност и самосаботирането с психичното благополучие
Assessing Bulgarian SMES’ Maturity for Industry 4.0 Implementing – The Case of “Montana Hydraulics” Ltd
Pазвитие на компетентности за описание на родния край
Ново изследване върху развитието на независимия финансов одит в България след 1991 година
