Магдалена Костова-Панайотова
Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград
https://doi.org/10.53656/for23.231nera
Резюме. Статията се фокусира върху два текста на забележителната балканска писателка, в които централно място заемат въпросите за емиграцията, идентичността, принадлежността на човека към нацията, общността, но и въпроси като това какво е да си писател, пишещ на малък език, има ли надежда за литературата, писана на славянски езици, доколко има смисъл съпротивата в един свят, в който умението за адаптиране е всичко. Сред нелицемерните послания на романите на Дубравка Угрешич е, че трябва да се научим да живеем с горчивината и измамата в един свят, в който най-доброто, което може да остави някой, е само бележка под линия, за да заслужи своя билет за вечността. Повествователката в тях е вечната емигрантка, която прекосява различни светове – образ на необичания, самотен, пътуващ между пространствата разказвач, който може да няма нищо друго, но има своите хиляда и една истории, точните думи, които може би спасяват.
Keywords: Балкани; идентичност; нация; история; Дубравка Угрешич, литература
Свързани статии:
Приложение на образователни подкасти в професионалната подготовка на бъдещи учители по биология (В условията на епидемична обстановка, причинена от COVID-19)
Les Arcanes du Pouvoir Dans la République De Doumarie Dans Mort D’un Poète (1981) De Michel del Castillo
The Dislike between Colleagues in the Student Group Can Be an Additional Motive for Learning
Академик Любомир Милетич – щрихи към портрета (По случай 160 години от рождението му)
