Веска Гювийска
Югозападен университет „Неофит Рилски“
https://doi.org/10.53656/ped2023-5.03
Резюме. Текстът поставя основен акцент върху връзката на постмодерното време и художествените дискурси в контекста на Висшето училище. Той се опитва да анализира предимствата и недостатъците на постмодернизма по отношение на художествените текстове, които могат да бъдат употребени в обучението на педагози. Постмодернизмът е цяло идейно движение, което променя гледните точки за учене и преподаване, и от нас зависи дали можем да ги използваме успешно. Неговият най-важен приоритет си остава различието като ценност. В този смисъл постмодернизмът е кърпеж по автентичност. Особено внимание е отделено на четенето като културен и педагогически феномен, което в значима степен определя насоката в разбирането и интерпретацията на художествените текстове с обучаваща цел. Посланието на настоящото изследване е, че художествено-педагогическият дискурс и текстове на постмодернизма притежават нови характеристики и проблеми, които бъдещите учители трябва да познават и да прилагат коректно в своето професионално мислене.
Ключови думи: висше училище; обучение; педагози; художествен дискурс; постмодернизъм; различие; ризома; деконструкция
Свързани статии:
Translation of Fiction as a Specifi c Form of Bulgarian-Slovak Intercultural Communication II
Възприятие на лицето и мениджмънтът на класа
Проучване нагласите на студенти – бъдещи учители относно обучението в електронна среда по музикалнопедагогически дисциплини
The Reliability Of Watertight Longitudinal Girders Of Fuel Tanks On Aging Bulk Carriers
