Иса Хаджиали
Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Теодора Коларова
Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“
https://doi.org/10.53656/str2024-5-5-nat
Резюме. Статията представя изследване, насочено към установяване на степента, в която са зададени основни аспекти на природонаучната грамотност в учебните програми по човекът и природата V – VI клас и биология и здравно образование VII – X клас (прогимназиален и първи гимназиален етап). В съответствие с целта на изследването е приложен контент-анализ, фокусиран върху четири измерения на природонаучната грамотност – когнитивно-епистемично, функционално, социално и метакогнитивно. За да се прецени как и в каква степен са зададени посочените измерения, са анализирани три компонента на учебните програми: 1) очаквани резултати от обучението по учебния предмет по области на компетентност; 2) очаквани резултати по теми учебно съдържание за всеки учебен предмет; 3) дейности и междупредметни връзки за формиране на ключови компетентности. Резултатите от анализа показват, че учебните програми и за двата етапа подчертават в най-висока степен функционалния аспект на природонаучната грамотност (умения и способности), следван от когнитивния аспект (фактическо и концептуално знание) и социалното ѝ измерение (отношения). Но същевременно други важни аспекти на природонаучната грамотност, като епистемното знание (напр. знанието за същността на науката) и метакогнитивното измерение (напр. метакогнитивно знание и метакогнитивни умения), са много по-слабо застъпени в посочените документи.
Ключови думи: контент-анализ, природонаучна грамотност, учебни програми
Свързани статии:
Природонаучната грамотност в държавните образователни стандарти на Р България (Прогимназиален етап)
Дигиталната компетентност и обучението по природни науки в българското средно училище: анализ на нормативни документи
Развитие на дигитални компетентности в задължителната подготовка по компютърно моделиране и информационни технологии в средното училище
Дигиталната компетентност в обучението на бъдещите учители по история и цивилизации – реалност и перспективи
